Улцерогенен аденом – това е доста рядко срещано новообразувание, характеризиращо се с наличие на функционална активност. С други думи, този тумор е в състояние да образува пептиден хормон, наричан гастрин.
В преобладаващия брой случаи това заболяване води до увреждане на панкреаса. Но понякога в патологичния процес се въвлича дванадесетопръстника или стомаха.
Опасността на тази патология се състои в това, че на практика в 90% от случаите е със злокачествено протичане и дава метастази в други вътрешни органи.
Същност
Улцерогенният аденом също се нарича и гастрином.
За първи път това заболяване е описано през 1955 година от Золингер и Елисон, в чест на които впоследствие е наречено синдром на Золингер-Елисон.
Основно клинично проявление на този патологичен процес е пептичната язва.
Според статистиката, гастриномът се открива при приблизително 1% от хората, страдащи от язвена болест.
В 85% от случаите този тумор се локализира в панкреаса. Още 10% се падат на дванадесетопръстника.
Най-често с тази патология се сблъскват представителите на мъжкия пол.
Днес точен отговор на въпроса защо се развива гастрином няма. Смята се, че един от най-важните фактори е наследствената предразположеност.
С други думи, у човек вследствие на генетични особености съществува склонност към множествени ендокринни неоплазии.
Сред множеството ендокринни неоплазии на гастриномите се падат около 25%.
Освен това не трябва да се изключва ролята и на някои други фактори във възникването на това заболяване.
Установено е, че хора, страдащи от възпалителни процеси в панкреаса, значително по-често се сблъскват с гастриноми. Също голям брой пациенти са със захарен диабет в анамнезата.
Сред другите предразполагащи фактори са вредни навици, наднормено тегло и т.н.
Механизмът на развитие на улцерогенен аденом е представен от първично безконтролно делене на островните ендокринни клетки на панкреаса.
Със своето образуване гастриномът придобива способност да образува пептиден хормон – гастрин.
При норма взема непосредствено участие в процеса на храносмилане.
Под въздействие на това вещество се наблюдава повишено образуване на солна киселина и на практика пълно прекратяване на синтез на ензими от панкреаса.
Известно е, че солната киселина е един от най-агресивните компоненти на стомашния сок.
Нейното наднормено количество оказва увреждащо въздействие на лигавиците на органите на стомашно-чревния тракт. А това води до формиране на дълго незаздравяващи язвени дефекти.
Отличителна особеност на улцерогенния аденом е доста бавният растеж.
Според статистиката, при липса на радикално лечение нивото на преживяемост в рамките на 5 години съставлява около 60%. Но в случаите, когато туморът се съпровожда с метастазиране, този показател се понижава до 20%.
Симптоми при гастрином
Основният симптом при този патологичен процес е язва. Обикновено язвените дефекти се локализират в областта на дванадесетопръстника или на стомаха.
В някои случаи те могат да се открият в лигавицата на дебелото черво.
Лечението на такива язви не дава положителен ефект, те често рецидивират. Най-разпространено усложнение в този случай е стомашно или чревно кръвотечение, обусловено от перфорация на язвата.
Диагностика и лечение на заболяването
Това заболяване може да се заподозре въз основа на трудно поддаваща се на лечение язва.
Язвените дефекти се откриват с помощта на едноскопско изследване или с контрастна рентгенография.
Задължително се назначават и изследвания на нивата на гастрина.
Лечението на улцерогенен аденом се провежда с хирургична намеса, обемът на която се подбира индивидуално.
В случай че във вътрешните органи се открият метастази е показно провеждане на химиотерапия.
