Преди 21 години, на 2 октомври 1997 години, бяха публикувани резултатите от изследвания на японски учени, които са открили ген, който отговаря за биологичния часовник на човека.
Така наречената вградена в нашите тела система, определяща ритъма на работа на нашите вътрешни органи и на организма като цяло. Ако тези ритми са свързани към редуването на деня и на нощта, наричат ги денонощни или циркадни.
През следващите 20 години се оказва, че става въпрос не за един, а за десетки гени, без да се смятат, което така или иначе е свързано с тях – всички те регулират циркадните ритми на човека.
Нарушението на тези ритми става причина за различни заболявания. Защо е вредно да се живее да се живее противно на естествения ход на събитията?
Ден, нощ и здраве
Механизмът, управляващ ритмите на нашето тяло, е разположен в подкоровите структури на главния мозък. Органите и тъканите притежават собствени часовници, но тяхната синхронизация се осъществява чрез главния център на управления на ритми.
В ретината на окото има специални струпвания на неврони – ганглии. Някои клетки на тези ганглии съдържат меланопсин. Това е светлочувствителен пигмент, който реагира на излъчването в синята част на спектъра – от 450 до 485 нанометра.
С помощта на зрението получаваме информация за дневната светлина и за нощната тъмнина. През ретината, съдържащия се в нея меланопсин попада в центъра за управление на ритми.
Оттам сигналът се насочва към най-горният шиен ганглий, където под въздействието на нервен импулс протича синтез на невромедиатора норадреналин.
Молекулите норадреналин постъпват в епифизата, която отключва процес на синтез на меланин. Това е хормон, който активира или забавя разнообразните биохимични процеси из целия организъм.
Важен момент – през деня мелатонин на практика не се образува, това е нощен хормон, който дори получава названието химичен маркер на нощта.
Онкологични заболявания
Първите съобщения за връзката между ракови заболявания и нарушения на циркадните ритми се появява преди повече от 20 години.
Норвежки учени през 1996 г. забелязват, че сред диспечери и служители на норвежкото радио е повишена заболеваемостта от рак на гърдата.
След това се оказва, че ракът на простатата се среща по-често при мъже, които работят на смесен график – ту през деня, ту през нощта.
Учените разкриват тайната на загадъчната връзка между рака и работата на смени.
И ракът на млечната жлеза и на простата са хормонално зависими тумори. А именно от мелатонина зависи синтеза на естрогени и тестостерон – половите хормони на човека.
При работа на смени мелатонинът престава да потиска синтеза на полови хормони в определени часове на денонощието. А това води до нарушение на функцията на техните рецептори и и това е първата крачка към рака.
Наднормено тегло и социален джетлаг
По данни на учени, на сменен режим живее всеки пети работещ човек в европейските държави и в САЩ. Причина за това е на първо място работата на смени и презокеанските полети.
Но повечето хора живеят в режим на социален джетлаг – 87% от трудещите се съществуват в състояние на социален джетлаг. Така се нарича феноменът на значителна разлика между сън и бодърстване между почивните и делничните дни.
Социалният джетлаг е свързан със здравето на човека.
Всеки час разлика между делнични и почивни дни с 33% повишава вероятността от наднормено тегло, а също и склонност към алкохолизъм и никотинова зависимост.
