Миналият месец медиите съобщиха за пълния и окончателния крах на един от най-нашумелите стартъпи в областта на здравеопазването – проектът Теранос.
Компанията налагаше методиката, която трябваше да открива 240 болести по капка кръв от пръста с помощта на собствен прибор Едисон.
Основателката и ръководителка на проекта, младата Елизабет Холмс призна, че резултатите от изследванията, разпратени на стотици хиляди пациенти, са били неверни, и съобщи, че коригираните резултати вече са изпратени.
Историята е наистина необичайна, но най-вече поразяват мащабите на грешките – може би, до сега лабораторната диагностика не беше виждала такива.
А колко често в ежедневието си се сблъскваме с грешки в изследванията и защо изобщо се случват? Кой е виновен – лаборантът, повреда в техниката или пък самият пациент?
Грешки на персонала
Най-често са свързани с неговата ниска квалификация. Например, може да се говори за грешки при вземане на пробите:
• Твърде стегнатият турникет, неправилното положение на тялото могат да влияят на резултатите от изследванията на въглехидратния, липидния обмен и др.
• Нарушаване на технологията – например, използване на обикновени епруветки при изследване на концентрациите на глюкоза в кръвта, което води до понижаването им с 10% само след 20 минути, тоест дълго преди приключване на тестването.
А при нарушаване на порядъка на смяната на епруветките, в пробата може да попадне реагент, който не трябва да го има там, което влияе на резултатите.
Грешки в документацията са свързани с нечетливост на записите и неправилна идентификация на пациента. Случаите на даване на резултати от изследванията на друг човек – не са толкова редки в лабораториите.
Отделно следва да се посочи и за нарушаване на температурния режим на доставката и съхранението на пробите.
Например, вземане на биологичен материал за някои сложни изследвания може да се извърши в филиал на голяма мрежа от лаборатории или в поликлиника, след което кръвта да бъде доставена в централно лаборатория, където има условия за анализ на биологичния материал.
Тоест, пробата трябва да се транспортира през зимата на ниски температури или през лятото – на високи.
А, например, изследването на адренокортикотропния хормон изисква използването на дълбоко замразяване на кръвната проба, а хладилната чанта, в която се превозват пробите, поддържа не по-ниско от 3-4 градуса.
Освен това не са редки случаите, когато пробите попадат в централната лаборатория със забавяне – поради липса на специална служба за доставки, което пък повишава риска от грешни резултати.
Най-накрая – възможни са грешки, свързани с ниска квалификация на персонала, при извършване на собствено изследване. Нарушавана на стандартите за стерилност, замърсяване на пробите, неправилно приготвяне на реактивите и други технологични грешки – всичко това увеличава риска от получаване на недостоверен резултат.
Грешки на пациентите
Изследвания показват, че препоръките на лекарите по подготовка на изследвания само 87% се изпълняват от запитаните пациенти, 4,47% от участниците в проучванията казали, че се придържат към тях само частично, а 3% - изобщо не се опитвали да следват указанията на доктора.
Но съществуват много ситуации, когато именно поведението на пациента влияе на резултатите от изследванията.
• Храненето преди вземане на кръв влияе на резултатите от изследванията на липидния, въглехидратния обмен, на хормоните, на общия белтък и на факторите на съсирването;
• Съставът на храната влияе на изследването на активността на ензимите;
• Времето на вземане на кръвта може да влияе на показатели като урея, хемоглобин, общи липиди.
