ᐉ Хиперкоагулационен синдром - причини и лечение

Повишената съсирваемост на кръвта – това е хиперкоагулационен синдром.

Какви са основните причини за това състояние, симптоми и как се лекува?

Нарушението на съсирваемостта на кръвта или коагулопатия може да е както с физиологичен, така и с патологичен характер.

Човешката кръв се състои от съставни елементи – тромбоцити, еритроцити, левкоцити, и течна част – плазма.

При норма съставът на биологичната течност е балансиран и има хематокритно съотношение 4:6 в полза на течната част.

Ако този баланс се измести в посока на съставните елементи, кръвта се сгъстява.

Повишената гъстота може да е свързана с повишено количество протромбин и фибриноген.

Съсирваемостта на кръвта е защитна реакция на организма на кървене.

При най-малко увреждане на кръвоносните съдове, съставните елементи на кръвта формират тромби, които преустановяват кръвозагубата.

Съсирваемостта не е постоянна и до голяма степен зависи от състоянието на организма, тоест може да се променя през целия живот.

При нормално състояние на организма, кръвотечението спира след 3-4 минути, а след 10-15 се появява кръвен съсирек.

Ако това се случва много прекалено бързо, това е сигнал за хиперкоагулация.

Това състояние е опасно, тъй като може да стане причина за развитие на тромбози, разширени вени, инфаркти, инсулти и увреждане на вътрешните органи.

Гъстата кръв предизвиква страдания на организма заради дефицит на кислород, влошава се общото състояние на човека и работоспособността.

Освен това се увеличава риска от образуване на тромби.

Причини за хиперкоагулационен синдром

Хиперкоагулацията няма изразена клинична симптоматика.

Понякога болните се оплакват от главоболие и обща слабост.

Причините за хиперкоагулационен синдром се подразделят на генетични и придобити.

• Вродени – семейна анамнеза за тромбофилия, необясними спонтанни аборти, повторни тромбози преди 40-годишна възраст.

• Придобити – вредни навици, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, наднормено тегло и затлъстяване, повишени нива на холестерол, стареене, бременност, прием на противозачатъчни.

Повишената съсирваемост на кръвта най-често е с вроден характер, но може да възникне под влияние на външни фактори. Патологията може да се развие при следните състояния:

• Продължителен стрес и невроза;

• Травми на кръвоносните съдове;

• Еритремия;

• Контакт на кръвта с чужди повърхности;

• Онкологични заболявания;

• Автоимунни заболявания – апластична анемия, тромботична тромбоцитопенична пурпура;

• Хематогенни тромбофилии;

• Продължителни кръвотечения от органите на стомашно-чревния тракт;

• Изкуствен сърдечен клапан или използване на апарат за изкуствено кръвообращение;

• Големи хемангиоми;

Рискови фактори

Патологичното състояние може да бъде свързано със следните състояния:

• Обезводняване

Кръвта на 85% се състои от вода, а плазмата на 90%.

Специално внимание трябва да се обърне на водния баланс през лятото и през зимата, когато въздухът в помещенията е най-често сух.

• Ферментопатия

Това е патологично състояние, при което се наблюдава дефицит на храносмилателни ензими или нарушение на тяхната активност.

Това е причина за непълно разграждане на съставките на храната, поради което в кръвта постъпват неокислени отпадни продукти, които я сгъстяват.

• Неправилно хранене

Редица хранителни продукти – яйца, бобови, зърнени, съдържат термостабилни белтъчни инхибитори, които формират устойчиви комплекси с протеиназите в стомашно-чревния тракт.

Това е причина за нарушаване на храносмилането и на усвояването на белтъка.