Какво е хипотиреоидизъм?
Хипотиреоидизъм е състояние, при което щитовидната жлеза не секретира достатъчно тиреоиден хормон. Този хормон влияе на метаболитните процеси на тялото. Хипофункцията на щитовидната жлеза може да се дължи на заболявания на самата жлеза, както и на други заболявания, които могат ѝ въздействат. Жените по-често страдат от хипофункция на щитовидната жлеза, отколкото мъжете особено при напредване на възрастта. Ниските нива на тиреоиден хормон забавят метаболизма и увеличават риска от други заболявания като сърдечно-съдови такива или проблеми при бременност.
Какви са симптомите?
Симптомите и тяхната острота варират в зависимост от продължителността и нивото на секреция на тиреоиден хормон. Хората с хипофункция на щитовидната жлеза могат да имат следните оплаквания:
- Отпадналост;
- Обща слабост;
- Непоносимост към студ;
- Мускулни болки и спазми;
- Запек;
- Наддаване на тегло и затруднения при опит за нормализиране на теглото;
- Гуша – увеличаване на размера на щитовидната жлеза;
- Суха и груба кожа;
- Космите на косата стават по-тънки или започва косопад;
- Подуване на лицето и очите;
- Дълбок или дрезгав глас;
- Увеличен размер на езика;
- Нередовни или болезнени менструации;
- Депресия;
- Загуба на паметта;
- Повишени нива на холестерола в кръвта;
- Затруднения при мисловна дейност.
Какви са причините?
- Автоимунен тиреоидит(тиреоидит на Хашимото) – това е наследствено заболяване е най-честата причина за хипофункция на щитовидната жлеза при възрастни хора. Тиреоидит на Хашимото е автоимунно заболяване, при което имунната система на организма атакува щитовидната жлеза. Това води до нейното уголемяване или гуша и прогресиращото ѝ разрушаване.
- Субакутентиреоидит – възпаление на щитовидната жлеза след вирусно заболяване или след бременност. Това заболяване обикновено протича в две фази – в първата фаза е налице хиперфункция на щитовидната жлеза, а във втората секрецията на тиреоиден хормон е занижена. В крайна сметка функцията на жлезата се нормализира. Трите типа субакутентиреоидит са:
- Субакутенгрануломатозентиреоидит, също наричан болезнен тиреоидит;
- Субакутен безболезнен тиреоидит, който протича по-незабелязано, също се нарича лимфоцитентиреоидит.
- След родилен тиреодит;
- Предишно лечение на щитовидната жлеза – хирургичното отстраняване на жлезата може да се приложи за премахване на възли, хипертиреоидизъм или други заболявания. Лечението на хипертиреоидизъм с радиоактивен йод води до унищожаване на щитовидната тъкан и това води също до хипотиреоидизъм.
- Някои лекарства също могат да променят функцията на щитовидната жлеза като например литий и амиодарон.
Лечение на хипотиреоидизъм
Лечението изисква дългосрочна терапия с изключение на някои заболявания или състояния.
Лечение с левотироксин
По-голямата част от хората се лекуват с една от синтетичните форми на Т4 хормона на щитовидната жлеза. Това е по-стабилната форма на хормоните на щитовидната жлеза и изисква еднократна доза всеки ден, докато медикаментите, съдържащи Т3 хормона – най-активния хормон на жлезата, са с много по-краткотрайно действие и трябва да се приемат по няколко пъти дневно. Синтетичният Т4 хормон лесно се преобразува в кръвта в Т3 хормон и това преобразуване се регулира от тъканите на тялото. Препоръчително лечението да се извършва с една съща марка лекарства, съдържащи левотироксин.
При хора, които вече са на терапия с левотироксин нивата на тиреоидните хормони трябва да се проследяват на всеки 4 до 6 седмици, за да прецени дали е необходимо увеличаване на дневната доза. Възможни са и други заместители на хормоните на щитовидната жлеза например екстракт от щитовидни жлези на говеда.
