Ставите на човека са подложени на значителни натоварвания. С течение на времето ставните хрущяли, които покриват главата на костите, изтъняват и се увреждат.
Това води до развитие на различни заболявания, които се отнасят към групата на деструктивните увреждания на ставите и създават доста неприятности на човек.
Хондропротекторите са препарати, които са създадени за защита на хрущялната тъкан от разрушаване. Или поне така твърдят техните производители.
Какви лекарства се отнасят към групата на хондропротекторите и каква е тяхната реална ефективност?
Каква е ролята на хондропротекторите в лечението на заболяванията на ставните хрущяли?
За съжаление, процесът на деструкция на ставния хрущял се отнася към категориите на тези, които изключително трудно се повлияват отвън.
Остеоартрозата е по-лесно да се предотврати, отколкото да се лекува, тъй като днес не съществуват препарати, които в кратки срокове да възстановят целостта на тази тъкан.
Затова и всички лекарства за лечение на остеоартроза могат да се отнесат към категорията на симптоматичните, тоест помагат за намаляване на проявленията и до известна степен забавят прогресирането на заболяването.
Най-известните препарати, които са синтезирани именно за тази цел, са именно хондропротекторите, тоест, ако се изхожда от названието – това е лекарство, защитаващо ставния хрущял.
Първоначално се е предполагало, че основните активни вещества, които влизат в техния състав – хондроитин сулфат и глюкозамин, ще проникват в хрущялната тъкан и ще възстановяват естествения им дефицит, тъй като именно заради това се развива деструктивен процес, водещ до остеоартроза.
Но разширени клинични изследвания показват, че нито при перорално, нито при вътремускулен начин на въвеждане те практически достигат своето местоназначение.
Например, биодостъпността на глюкозамина при употребата му под формата на таблетки е общо 2.5%. Това означава, че само това количество от лекарството достига крайната точка, а вътре в хрущяла почти не прониква.
Тези изследвания поставят под огромно съмнение ефективността на препаратите от тази група.
Данните от най-съвременните изпитвания на тези лекарства показват, че хондроитин сулфат и глюкозамин, които постъпват отвън, на практика не попадат вътре в хрущялната тъкан.
Но те все пак оказват положителна роля, която се изразява в понижаване на интензивността на възпалителните процеси в ставната кухина. Затова и тези лекарства могат да се отнесат към категориите необходими за лечение на остеоартроза.
Класификация на хондропротекторите
Съществуват 2 основни активни вещества, които влизат в състава на препаратите от групата на хондропротекторите.
• Хондроитин сулфат – основно активно вещество на препарати като хондроксид, хондрогард, артрадол, афлугол и други, не по-малко известни лекарства.
• Глюкозамин – това е вещество – активна съставка на лекарства като Дона, Сустагард, Сустилак и др.
Съществуват и комбинирани средства, в чийто състав има едновременно и двете основни активни съставки. Арсеналът от лекарствените форми, с които са представени хондропротекторите, е разнообразен.
Тези препарати се отпускат под формата на таблетки, капсули, мазила, гелове, инжекции и за вътреставно въвеждане.
Еволюция на лекарствата от групата на хондропротекторите
Основно са 3 класа, като последният са сложни комбинирани лекарства, включващи едно или едновременно 2 активни вещества от 2-рия клас в съчетание със средства от други групи – аналгетици, анестетици, витамини, микроелементи.
Като тези от втория клас са монолекарство, в чиято структура влиза едно от 3-те активни вещества – глюкозамин, хондроитин сулфат и хилауронова киселина.
