Неотдавна изследователи от Германия експериментално доказаха, че съпружеската вярност е свързана с наличието на определен хормон. И той е…
Става въпрос за окситоцина.

Какво направили немските учени?

Те капвали от него в носа на доброволци, а след това им предлагали да изберат на какво разстояние от симпатична непозната се чувстват комфортно. Женените мъже значително увеличавали тази дистанция – от греха по-далече.

А ергените изобщо не го променили. Експериментът нагледно показва, че мъжът може да се превърне в пример за подражание, ако бъде накаран да приема нужния препарат.

Само преди 10 години окситоцинът беше смятан за изключително женски хормон, отговорен за отношенията майка-дете. Тогава беше известно, че той стимулира раждането и кърменето, формира привързаността между родилката и нейната рожба.

Изследванията впоследствие показват: именно с освобождаването на окситоцин са свързани - чувството, че човек е влюбен, проявлението на доброта и доверие – и с практически всички наши положителни емоции и контакти с околните.

Американският учен Пол Зак, директор на Центъра за невроикономически изследвания към Клермонтския университет за следдипломно образование, нарича окситоцина „молекула на високия морал“.

Той е убеден, че нашата цивилизация зависи от този хормон, който спомага за изграждането на стабилно общество, за управлението на икономиката и за проявлението на състрадание към тези, които се нуждаят от нея. Тоест този хормон отговаря за всичко това, което ни определя като хора.

Доверието като основа

„Преди няколко години на обикновена сватба във Великобритания ние взехме кръвни проби от сключващи брак двойки и техните роднини, точно преди да дадат брачния обет, – разказва Пол Зак в интервю за американско списание. – Най-високите концентрации на окситоцин били наблюдавани при омъжващата се девойка, на второ място била нейната майка, а на трето – бащата на жениха, а след това при самия жених и при гостите.“

„Хомо сапиенс“ е единственият биологичен вид, който прекарва толкова много време сред непознати. Всеки ден ние виждаме нови хора, те ни заобикалят на улицата, в обществения транспорт.

Без способността ни да разбираме другия и да се поставим на негово място нашето общество просто не би могло да съществува.

Във времената, в които живял икономистът Адам Смит казвал: ние не правим на другите хора лоши неща, защото лесно можем да си представим техните емоции, които нашето поведение би предизвикало у тях.

В 21-ви век учените доказали: за този фундамент на човешкия морал отговаря неголяма молекула – окситоцин.

А за противоположния модел на поведение – егоистичния – отговаря тестостеронът, основният мъжки хормон, регулиращ сексуалното желание. Не е ли именно тази причината в упоменатия експеримент женихът да се окаже на едва 4-то място? Тъй като той очаквал вече с нетърпение първата брачна нощ.

Пол Зак още през 90-те години на миналия век установил интересна закономерност – нивото на доверие в обществото е пряко свързано с благосъстоянието на страната като цяло.

Връзката е пряка и се проявява в показателя БВП на глава от населението. Без взаимно доверие трудно се изграждат търговски отношения, трудно се организира производство, реализират се проекти и т.н.

Излиза, че икономиката на страната и доходите на нейните граждани зависят също от този окситоцин.

„Този хормон, освен всичко друго способства за понижаване на тревожността, за подобряване на състоянието на нервната и сърдечната система.

Като цяло, хората с високи нива на окситоцина живеят дълго и в добро здравословно състояние. Затова грижете се за другите хора и ще живеете дълго“ – убеден е Пол Зак.