Под хроничен хипертрофичен ринит се подразбира хронично възпаление на носната лигавица, чийто основен патоморфологичен признак е хипертрофията.
А хроничният хипертрофичен дифузен ринит се характеризира с дифузна хипертрофия на вътреносовите тъкани с локализация в носните кухини.
Причини за хроничен хипертрофичен ринит
Най-често се среща при мъже на зряла възраст. Съществена роля за възникването на заболяването играят инфекциозни огнища в съседните органи, неблагоприятен климат, вредни навици и алергии.
Симптоми на хроничен хипертрофичен ринит
Основният симптом е постоянно затруднено или почти напълно отсъстващо носово дишане.
Болните се оплакват от неефективност на капките за отпушване на нос, сухота в устата, хъркане, постоянно слузеста или слузесто-гнойна секрекция от носа.
Заради притискането на лимфните и венозните съдове от хипетрофиралата междинна тъкан се нарушава, дори и кръвообращението на предната част на мозъка.
От своя страна, това води до главоболие, отслабване на паметта и на умствената неработоспособност.
В първата фаза на заболяването болните се оплакват от прогресивно влошаване на носовото дишане, типично за вазомоторния ринит.
Впоследствие, затруднението или практическото отсъствие на носово дишане стават постоянни.
Обективни симптоми
Болният постоянно е с отворена уста и я затваря само когато обръща внимание на своя „дефект“.
По време на ходене, бягане и друго физическо натоварване осигуряването на кислород за организма е възможно само чрез дишане през устата. Говорът на болния също е нарушен, като обикновено говори носово.
Клиничното протичане на заболяването е продължително, бавно прогресиращо, което без лечение, може да продължи до дълбока старост.
Усложнения и последствия
Често хроничният хипертрофичен дифузен ринит предизвиква възпалителни заболявания на долните дихателни пътища.
Нарушават се също и функциите на храносмилателните органи, на сърдечно-съдовата система, възможно е развитието на различни чернодробни и бъбречни синдроми.
Диагностика на хроничен хипертрофичен ринит
В повечето случаи не предизвиква затруднения. Диагнозата се основава на анамнезата, оплакванията на болния и на данните от функционалните и ендоскопските изследвания.
При поставянето на диагнозата следва да се вземе предвид, че заболяването най-често се съпровожда с латентно протичащ синузит. Последният най-често се характеризира с полипозно-гнойни процеси в предните носни кухини.
При предна риноскопия в първа фаза на заболяването може да се наблюдава на практика нормално състояние на долните носни кухини. Въпреки това в такива случаи болният се оплаква от затруднено носово дишане.
Лечение на хроничен хипертрофичен ринит
Лечение се подразделя на системно и местно. Последното на симптоматично, медикаментозно и хирургично.
Симптоматичното се състои в използването на капки за отпушване на носа и на такива срещу ринит.
Следва обаче да се отбележи, че местното неоперативно лечение може да осигури само временно облекчение на носовото дишане. Основният терапевтичен метод при това заболяване е хирургичният.
И този метод обаче невинаги е гаранция за окончателно оздравяване, особено при предразположеност на организма към хипертрофични процеси.
Общият принцип на хирургичното лечение се заключава в термично, механично или хирургично въздействие върху хипертрофиралия участък на носната кухина.
Целта е възстановяване на носовото дишане, обонянието и постигане заздравяване на образувалата се рана. Така се препятства повторен хипертрофичен процес.
Какъв да е типът въздействие върху хипертрофиралия участък се определя от фазата на хипертрофичния процес.
В фазата на "мека" хипертрофия е целесъобразно криохирургичното въздействие, лазерна или ултразвукова деструкция.
Указаните методи са насочени към разрушаване на подлигавичните структури на носните кухини, като се цели намаляване на техния обем.
