Хроничният калкулозен холецистит винаги е вследствие на вече съществуваща патология на жлъчния мехур и на жлъчните пътища.
Обикновено при тази патология вече са откривани камъни в кухината на органа.
Този процес обикновено е свързан не само с вътрешни изменения на този орган, но и с външни проявления - жълтеница, поради запушване на жлъчните пътища или силни болки
Кога е необходима операция при хрочен калкулозен холецистит
Холецистит е най-често срещаното възпалително заболяване на жлъчния мехур, което възниква вследствие на множество причини. Болестта може да е както с остър, така и с хроничен характер.
Хроничният процес обикновено протича бавно и е свързан с постоянно раздразващо действие на камъните върху жлъчните пътища и кухината на жлъчния мехур.
Причини за хроничен калкулозен холецистит
Хроничният калкулозен холецистит се развива на фона на вече съществуващи патологии на жлъчните пътища и на мехура.
Това заболяване се среща най-често при жени над 40 години, често на фона на хормонална терапия, неправилно хранене, наднормено тегло и заседнал начин на живот.
Холецистит може да възникне на фона на инфекциозен процес, от паразити, нарушения на отока на жлъчка, различни травми на органа. А също и при тумори на стомашно-чревния тракт.
За образуване на камъни в кухината на жлъчния мехур огромен принос има застоят на жлъчка.
Вследствие на този процес се увеличава скоростта на образуване на камъни, които могат да увредят вътрешната кухина на жлъчния мехур.
Сред заболяванията, които предизвикват хроничен калкулозен холецестит са: различни тумори на панкреаса, паразитни кисти с различен произход.
Холециститът в преобладаващия брой случаи е предизвикан от инфекциозни процеси в самия жлъчен мехур или в разположените в близост органи.
Бактериите често попадат в здравия орган с лимфата или с кръвта, заедно с ензимите на панкреаса.
Хроничният калкулозен холецистит се развива, заради многобройни огнища на инфекция в другите тъкани и органи, на фона на понижен имунитет. Причини често са и съпътстващи заболявания, например, захарен диабет.
Методи за диагностика на холецистит
Към методите за диагностика са лабораторни, инструментални и рентгенови методи, с които се установява патологичен процес в жлъчния мехур.
Извън стадий на обостряне на холецистит най-често се назначава рентгеново изследване на засегнатия орган и на жлъчните пътища с контрастно вещество.
Извършват се и диагностични лапароскопски изследвания като контрастното вещество се въвежда през устата или венозно.
Този метод позволява оценка на състоянието на вътрешната стена на болния орган и луменът на жлъчните протоци. А също се определят и размерите на съществуващите камъни в жлъчния мехур.
Важни са и на лабораторните методи на изследване, като най-информативни са пълна кръвна картина
Водещ метод при определяне на патологичния процес и стадий на заболяването при хроничен калкулозен холецистит е ултразвукова диагностика.
Всички способи и методи играят важна роля в избора на правилен начин на лечение и за отстраняване на камъни в кухината на жлъчния мехур.
Методи на лечение на хроничен калкулозен холецистит
При хроничен калкулозен холецистит се назначават симптоматични и оперативни методи за ограничаване на патологичния процес.
Важни симптоматични мерки са отстраняване на болковия синдром при жлъчна колика в стадий на обостряне и намаляване на проявленията на хранителни нарушения.
Назначават се спазмолитични и аналгетични лекарствени средства.
Към хирургичните методи на лечение следва да се прибягва след пълна диагностика и извън стадий на обостряне.
Хирургичните интервенции в такива случаи се провеждат с цел отстраняване на причините за възпаление, премахване на камъни в жлъчния мехур и резекция на органа и на части от него.
Една от най-често извършваните интервенции при хроничен холецистит е презкожната холецистектомия.
Провежда се с цел отстраняване на усложненията на текущия процес и за премахване на засегнатия орган.
По-рядко се прибягва да раздробяване и ендоскопско премахване на камъни за запазване на целостта на жлъчния мехур.
Оперативна интервенция може да се избегне при стабилизация на протичането на болестта, намаляване на рецидивите на пристъпите на болка, спазване на всички препоръки за профилактика.
