Хрянът е многогодишно тревисто растение от семейство Зелеви със силни месести корени. Стъблото му е изправено, разклонено в горната част, височината му достига до 120 см и е кухо и набраздено.
Листата в най-долната част на растенията са големи, продълговати или овално-продълговати, назъбени в краищата със сърцевидна основа.
Цветовете на хряна са бели, двуполови и с правилна форма. Цъфтежът на растението е през май и юни. Плодовете му са продълговато-овални и са в шушулка, която постепенно увеличава размерите си.
Близки до хряна са горчицата, кресона и репичките. За произхода на хряна съществуват различни предположения. Известен е бил на древните римляни, гърци и египтяни.
Растението лесно се разпространява и сега се среща в много държави в див вид, включително и в България. Повечето ботаници считат, че хрянът произхожда от териториите на днешната Руска федерация.
За терапевтични цели се използват корените на това растение, които се берат през есенния сезон.
Полезни свойства
Хрянът съдържа растителни влакна, етерични масла, фитонциди, много аскорбинова киселина, а също и витамини от група В – В1, В2, В3, В6, токоферол, фолиева киселина и такива макро и микроелементи като калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, желязо, манган, мед и арсен.
Корените на това растение съдържат захари, различни аминокиселини, бактерицидно белтъчно вещество – лизозим и органични съединения.
Витамин С в хряна е в 5 пъти по-голямо количество в сравнение от портокалите и лимоните. По съдържание на аскорбинова това растение също така не отстъпва на касиса и само в червените зрели чушки е в по-голямо количество.
Съдържащите се в хряна летливи вещества – фитонциди притежават свойството да унищожават болестотворните микроорганизми и по този начин придават на това растение бактерицидни свойства.
В корените на хряна е открито гликозида синигрин, при разграждането на който алилово масло и лизозим, които притежават бактерицидно действие. Алиловото масло обуславя острата миризма и вкус на това растение.
То също така притежава силно изразен локален ефект, като може да предизвиква зачервяване на кожата и при продължително излагане е възможно човек да получи изгаряне или дори да развие гангрена.
Освен това предизвиква силна кашлица сълзене на очите. Когато хрянът се приема вътрешно в малки количества, той засилва секрецията на стомашно-чревния тракт и възбужда апетита. В големи дози може да стане причина за проява на тежък гастроентерит.
Лечение с хрян
Целебните свойства на растението хрян са отдавна известни в медицината. Употребата на това растение подобрява чревните функции, притежава жлъчегонни свойства, стимулира отделянето на слузните секрети от дихателните пътища, предпазва и от скорбут.
Хрянът се предписва при простудни заболявания, различни възпалителни процеси, заболявания на стомашно-чревния тракт, на черния дроб, при подагра, ревматизъм и при кожни болести.
В народната медицина с това растение отдавна се лекува ишиас.
Хрянът е много полезен за добавяне към храната за предотвратяване на остри респираторни заболявания. При преохлаждане на организма с цел профилактика на простудни заболявания се препоръчват топли компреси с хрян на стъпалата и коленете.
Като лекарство срещу кашлица народните лечители препоръчват употребата на това растение с мед. Ситно настърган хрян се смесва с мед в равни пропорции и се дава на болния 2-3 пъти дневно по една пълна чаена лъжичка.
Разреден сок от хрян със захар или мед се прилага за жабурене на устата при възпалителни процеси в устната кухина и ангини.
