Лекарствените препарати се поставят не само в мускулите и във вените, но и в очите. Такива инжекции се наричат интравитреални.
Защо са необходими и как се поставят
Как се поставят интравитреални инжекции
Това представлява въвеждане на препарат в кухината на стъкловидното тяло, в задната част на окото, разположена зад лещата.
Очите на човек се състоят от два отдела – предна и задна камера. Между тях е разположена лещата, околната обвивка, а също и стъкловидното тяло и хиалоидната мембрана. Благодарение на тези структури предната и задната част на окото се оказват изолирани една от друга.
В камерите се намира вътреочната течност, необходима за адекватната работа на всички структури на очите.
Очите имат хематоретинална бариера – защитна структура, разположена у ретината.
Работи приблизително по същия начин както и хематоенцефалната бариера в главния мозък – възпрепятства проникването на вредни вещества към важни структури на зрителните органи.
Хематоретиналната бариера предпазва от токсини, батерии и дори собствени клетки на имунната система – ако внезапно започне да проявява агресия.
Тази бариера може да е и пречка, тъй като през нея не минават и лекарствени препарати.
За да могат лекарствата да попадат в местоназначението – например, на ретината, където ще окажат необходимия терапевтичен ефект, правят се инжекции непосредствено в стъкловидното тяло, разположено в задната част на окото.
Така можем да сме сигурни, че препаратът няма да се изтече по другите отдели на окото, няма да им навреди, а напротив, ще е от полза там, където наистина е необходим.
Ето как се правят инжекции в очите:
- Анестезия – първо лекарят нанася местно обезболяващо под формата на капки. Това е необходимо за намаляване на чувствителността на окото и предотвратяване на самоволното му затваряне при проникване на игла. Освен това процедурата с анестетик се понася по-комфортно. Аналогични анестетици се използват в офталмологията при измерване на вътреочното налягане и други процедури.
- Антисептик – лекарят капва в окото антисептичен разтвор, за да намали риска от заразяване на тъканите. Обикновено се използва повидон йод, който притежава широк спектър от антибактериална активност и добре се понася. При алергия към йод се подбира друг препарат.
- Поставяне на разширител за клепачи – след поставяне на антисептик е важно да не допуска съприкосновение на клепачите и миглите с мястото на поставяне на инжекцията. Затова и на очите се поставя специален разширител за клепачи. За много пациенти този момент изглежда много по-плашещ от самата инжекция.
- Инжекция – обикновено лекарят въвежда препарата чрез долния ъгъл на челото – там рискът от получаване на нежелани реакции е по-малък. Лекарството се въвежда бавно, за да не предизвика кръвоизлив и да не увреди ретината. Иглата не се поставя напълно, за да се намали риска от възможна травма на стъкловидното тяло. Пациентът трябва да гледа към противоположната страна през цялата процедура.
Процедурата се извършва в амбулаторни условия или в операционна. Напоследък обаче много офталмолози казват, че няма необходимост от спазването на такива строги условия, и могат да се поставят инжекции в кабинета на офталмолога.
Защо се поставят такива инжекции
Интравитреалните инжекции се поставят, когато вътремускулните или вътревенозните инжекции са неефективни, и лекарството не може да достигне нужния отдел на окото.
Тази схема на лечение се прилага при много офталмологични заболявания. Обикновено в стъкловидното тяло се въвеждат антибиотици при инфекции, кортикостероиди при възпалителни процеси и средства, подобряващи храненето в ретината.
Кога не трябва да се прави интравитреална инжеция в очите
Интраветриалните инжекции нямат абсолютни противопоказания – поставят се винаги, ако има необходимост за това. Много специалисти смятат, че наличието на блефарит – възпаление на клепачите, може да повиши риска от усложнения на процедурата. А при глаукома с поставен шънт инжекциите се поставят с повишено внимание, за да не се пресече мястото на по-ранна намеса.
Възможно ли е интравитреалните инжекции да навредят
Както и всяка друга медицинска намеса, и тази процедура може да протече с усложнения. Най-опасното от тях е гнойно възпаление на очите, но рискът не е висок – само 0,03%, тоест едва ли 3 случаи на 10 000 инжекции. Още по-рядко се наблюдава отлепване на ретината – в 0,01% от случаите.
Понякога се срещат алергични или други реакции на приложения препарат, но такива последствия не са свързани с техниката на изпълнение на процедурата и биха възникнали, ако лекарството би било въведено в мускулите и във вената.
