Ако криогенните технологии позволяваха да се съхраняват телата на хората много години или дори векове, как тези хора биха се чувствали, когато се събудят?
Сега около в 3 криогенни хранилища, разположени в САЩ и Русия, около 300 души буквално балансират на границата на забвението.
След спиране на сърцето те били подложени на криоконсервация, тоест дълбоко замразяване. Преди клетките на мозъка да успеят да загинат, се замразяват с помощта на витрификация – специална процедура, изключваща образуването на ледени кристали.
По закон всички те се смятат за умрели. Но ако биха могли да говорят, едва ли биха се признали за мъртви. В известен смисъл те просто са в безсъзнание.
Никой не знае дали ще могат да бъдат съживени. Въпреки това все повече живи хора започват да се замислят, че неопределеността е по-добра от плашещата алтернатива.
Около 1250 днес живи са изявили желание да бъдат замразени след смъртта. В САЩ, Австралия и Европа се откриват нови центрове по крионика.
Специалистите по крионика вече се шегуват, че по-лошо от криоконсервацията е само смъртта, казва Денис Ковалски, президент от Института по крионика в щата Мичиган, най-големият център по крионика в света.
Няма гаранции, че ще могат да ви съживят, но ако ви погребат или кремират, нямате да имате и този шанс.
На непосветен в криониката може да му се стори като сюжет на поредния фантастичен трилър. Същевременно много учени я смятат за перспективно направление в изследванията.
Криобиолозите бавно, но вярно се придвижват в търсене на решение на проблема с оцеляването.
Неотдавна група учени успяха да размразят витрифициран мозък на заек. Дори след няколко седмици на замразяване синапсите, от които зависи дейността на мозъка, останали цели.
Очевидно, че размразеният мозък на заека не може да се сравнява с човешкото тяло, което е било върнато към живота. Въпреки това има хора, които са убедени, че съживяването след криоконсервация няма да бъде толкова просто, колкото да се излекува настинка или фрактура.
Да допуснем, че криониката бъде доразвита, че да може да съживява замразени хора. Да си представим връщането към живота на човек, живял преди 100 години.
Едва ли просто ще отвори очи, и всичко ще стане хубаво. По-скоро ще стане обратното - Той ще трябва да изгражда живота си от нула, превръщайки се в чужденец в чужд свят.
Разбира се, развитието на събитията зависи от много фактори – колко дълго човек е „спал“, в какво общество, останал ли е жив някой, който е познавал, и как се е случило самото завръщане.
Засега отговорите на тези въпроси могат да бъдат дадени чисто теоретично. Въпреки това учените им отделят много внимание, тъй като не е изключено на самите тях да им се наложи да се сблъскват с подобни проблеми.
Например, с какво ще се издържат хората, които се събудят след няколко века. Най-вероятно ще имат нужда от помощ, защото няма да могат да се ориентират в бъдещия свят, затова института по крионика инвестират част от платените средства от клиентите в акции и в облигации.
В института се надяват, че в бъдеще доходите от тези вложения ще помогнат на неговите клиенти да си стъпят на краката.
Въпреки това е напълно възможно, докато криониката стигне до необходимите за съживяването успехи, парите да са излезли от обръщение, а хората изобщо да не работят, за да се препитават.
