Долната челюст се крепи за горната чрез двойка темпоромандибуларни стави. Главата на ставата /кондилата/ свободно се придвижва в ставната ямка – така се осигурява подвижността на челюстта.

Понякога кондилата може да се измести, в този случай става въпрос за изкълчване. Защо това се случва и какво трябва да се направи, за да се коригира изместването на костта?

Изълчване на челюстта - какво го провокира 

Причини – резки движения, травми и други

В повечето случаи изкълчването на челюстта е остро състояние. В повечето случаи е ясно, кога и вследствие на какво е станало изместването. Причини могат да са:

  • Отхапване на твърде голямо парче или прекалено твърда храна.
  • Рязко движение на долната челюст, например, при прозяване, смях, крясък или пеене.
  • Силно повръщане.
  • Навикът да се отварят зъбите с бутилки, целофанови опаковки.
  • Удари по челюстта – при бокс или други контактни спортове.
  • Травми при падания, автомобилни катастрофи.
  • Дентални процедури.
  • Медицински манипулации, например, извършване на бронхоскопия.

В такива случаи е разпространено двустранното изкълчване, тоест такова, при което страдат и двете стави. По-рядко е само от едната страна. При силни травми е възможно усложнено изкълчване с разкъсване на тъкани и сухожилия.

Разграничава се още обичайно изкълчване, което възниква постоянно, понякога дори от незначително въздействие на челюстта. Причините за него най-често са вродена патология или усложнения след сублуксация на челюстта.

Освен това до измествания могат да доведат и следните заболявания:

  • Артрит и ревматизъм.
  • Полиомиелит и остеомиелит.
  • Подагра и артрит.

Интензивна болка – основен симптом при изкълчване на челюстта

Изкълчването се съпровожда с характерни симптоми, затова рядко може да се обърка с други състояния. Така например, в момента на изместване се чува характерно пукане, след което се появяват следните признаци:

  • Силна болка, която се разпространява към слепоочията.
  • Обездвижване на челюстта – човек не може да си затвори устата.
  • Забележимо изместване на челюстта, назад, напред или встрани.
  • Силно слюноотделяне.

Болният не може да говори и да гълта, често изпитва силен страх. Освен това челюстта може да посинее и да се подуе. При изкълчване може да възникне и кръвотечение.

Постоянните изкълчвания се съпровождат с по-малко изразени симптоми, понякога челюстта остава относително подвижна, но устата не може да се затвори напълно.

Как да помогнем на човек с изкълчване на челюстта

Следва да се има предвид, че сами, без необходимата подготовка, е много трудно да коригираме изкълчена челюст. Затова е много важно пострадалият да стигне до лекар, колкото се може по-скоро.

Челюстта може да се намести от травматолог и лицево-челюстен хирург или зъболекар. При обичайно изкълчване е достатъчно да отидем до спешен кабинет или ако положението не е толкова сериозно да се свържем с личния лекар.

Но ако има оток или кръвотечение сме за спешен кабинет, откъдето трябва да ни издадат направление за лицево-челюстен хирург.

Преди пострадалият да стигне до лекар, трябва да му се окаже първа помощ:

  • На първо място, трябва да бъде успокоен.
  • Да се направи опит челюстта му да се превърже с бинт или с друга превръзка.
  • Устата се покрива с кърпа или с марля. Това помага за контрол на слюнотделянето и да се избегне попадането в дихателните пътища на чужди тела и прах.
  • Забранено е да се дават обезболяващи таблетки, тъй като не могат да се гълтат и е възможно задавяне. За намаляване на болезнените усещания на изкълчената става могат да се сложи студен компрес.

Лечение след намесване на челюстта

След като темпоромандибуларната става бъде наместена лечението не приключва. За да се избегнат повторни изкълчвания, още най-малко 1-2 седмици е необходимо спазване на следните препоръки:

  • Да се ограничат движенията на челюстта, забранено е широкото отваряне на устата.
  • Да се яде само течна храна или под формата на пюре, да се ядат меки храни.
  • На челюстта се носи фиксираща превръзка.
  • За намаляване на болезнените усещания в първите дни може да се препоръча прием на нестероидни противовъзпалителни.

Т.нар. обичайно изкълчване може да изисква по-сериозно лечение, което може да се проточи няколко месеца.