Пристрастяването към алкохола, наркотиците и другите психоактивни вещества – това е болест, която много трудно може да се спре, но при определени условия все пак е възможно това да се постигне.
Пристрастяването – болест, която може трудно да се спре
Психиатър-нарколог, който много години се бори със собствената си зависимост, разказва какво му е помогнало да се откаже от употребата на вещества, променящи съзнанието.
Химически зависимите са приблизително 12-18% от населението на света. При тях съществува дисбаланс или недостиг на вещества, които отговарят за усещането за радост и за удоволствие, за позитивна нагласа.
Сред тях са хормоните на щастието - серотонин, допамин, ендорфин и някои други невромедиатори.
Обичайното състояние на човек, който живее с дефицит на тези хормони, е безпокойство, неудовлетвореност и раздразнение, и то още от най-ранна възраст.
И когато този човек, за първи път приеме вещество, сходно по химическа структура с това, което не достига на организма, или това, което стимулира образуването на тези хормони, то изпитва невероятна еуфория, състояние на щастие и на удовлетворение.
Неговият мозък винаги запомня тези приятни усещания. Действието на веществото завършва и отново настъпва безпокойство, раздразнителност, неувереност, чувство за тъга и самота.
Не е изненадващо, че човек с дисбаланс на хормоните на щастието отново ще пожелае да преживее чувство на удовлетворение, да се върне в състояние, което за обикновения човек е норма.
Недостиг на хормони на щастието може да предизвика зависимост
След известно време организмът окончателно спира да образува невромедиаторите, които не му достигат, и наркотикът става за човек жизнена необходимост. Така се формира зависимост.
Постепенно човек променя отношението към себе си и към света, възникват проблеми в работата и в семейството. Дори собственото си тяло започва да възприема само като средство, инструмент за получаване на удоволствие.
За освобождаване от тази зависимост, е необходим цял комплекс от дългосрочни мерки. Простото прекратяване на достъпа на наркотици в организма и провеждане на детоксикация не е достатъчно.
По данни на Националния институт по наркология на САЩ само при 1-3% от хората след облекчаване на острия абстинентен синдром завинаги преустановяват употребата на наркотици.
Необходима е ежедневна и целенасочена работа – психологическа, социална, духовна. Работата, която помага за промяна на начина на мислене и на ежедневните навици, която води до личностна трансформация и помага за формиране на нови жизнени ценности.
Психиатърът-нарколог дава пример със себе си как е живял 16 години трезво пълноценен живот и успешно работи в сферата на лечение и рехабилитация на зависими. И желае да сподели препоръките, които е проверил, и досега проверява върху себе си и които работят.
Ако сами не се отнасяме към категорията на зависимите, но познаваме някого, който има такъв проблем, или в собственото ни семейство има зависим човек, то за нас това ще се превърне в отговор на въпроса „може ли да се променя”. Отговорът е да.
Оздравяването трябва да се превърне в основна цел на живота – половинчатите мeрки не помагат, тъй като с прекратяването на употребата на наркотици емоционално състояние бързо се влошава.
Всяка безизходна ситуация само ще изглежда без изход. Както казват на Изток – ако не можеш да решиш един проблем, това означава, че това не е твой проблем.
Подкрепата при химическа зависимост от изключително значение
Създайте си група за подкрепа – това е жизненоважно условие. Сами с болестта няма как да се справим.
В тази група трябва да се включат и хора, които имат опит със спирането на употребата на наркотици, а също и на тези, които вярват в нас и на които можем да се доверим.
Следва да се обърнем за помощ към родители и към близки хора.
Кажете им колко сте болни и как ви трябва помощ. Кажете, че желаете да се лекувате. След това ще започнете да правите не това, което ви се иска, а това, което казват специалистите.
Когато използваме опитът на други хора е по-бързо, по-надеждно и ефективно, отколкото да търсим собствени пътища и средства за спасение.
В случая с химическата зависимост можем да не успеем да намерим собствен изход, без да получим помощ.
