На работа ни молят да оставим нервите си у дома. Вкъщи ни се говори същото. И е напълно естествено да се запитаме къде да денем своите нерви.
Известната истина гласи: „Всички болести са от нерви“. Ние всички знаем това, но продължаваме да превръщаме своя живот в безкраен поток от преживявания.
Някога обръщали ли сте внимание на това колко пъти на ден нервничите? А по какъв повод? А струва ли си този повод вашите нерви и здравето ви? От екипа на Lechenie.bg ви предлагаме да се спрете за минута и да се замислите.
Знаете ли: Кога древните лекари са открили значението нервите в организма на човека, те са ги назовали по сходство със струните на музикалните инструменти, със същата дума nervus. Оттам произхожда и фразата за дразнещи действия – „играеш ми по нервите“.
Защо нервничим?
• Причините за нервозност могат да бъдат както психологични – продължително напрежение, умора, стрес, лош и недостатъчен сън, страх, така и физиологични – нарушения на хормоналния фон, заболявания на щитовидната жлеза, на стомашно-чревния тракт и други.
Но най-често ние нервничим просто по навик. В продължение на много години у нас се е създал такъв стереотип на реагиране на външните обстоятелства – навикът да се тревожим. Тъй като едни и същи събития в живота могат да се възприемат по различен начин.
Например, разбрали сте се да срещнете с приятел в 18 часа, а той се е забавил. Може ли в този момент да започнете да нервничите, да преживявате, да ходите нервно и да гледате към часовника и да си представяте всякакви лоши неща.
А можем да седнем на пейката в парка и да се насладим на прекрасното време, да погледаме преминаващите хора, да полюбуваме на небето и да се възползваме от очакването като минута за покой и тишина. И когато вашият приятел дойде, той ще застане пред вас не със смесени чувства, а спокоен и позитивен.
• Не е маловажна е ролята в нашата нервозност да драматизираме всичко и да го превръщаме в катастрофа. Защото нашето въображение веднага рисува картини на ужас, най-лошите способи за развитието на ситуацията – малък спор в семейството – веднага мислим за развод, навикал ви е началникът – скоро ще ви уволнят, захлопва ви сърцето – това е инфаркт. Именно нашата склонност към преувеличаване често води до излишна нервозност.
• Обикновено ние нервничим или защото нещо трябва да се случи или защото вече се е случило. Тоест ние изпадаме от състоянието „тук и сега“ и се намираме или в миналото, или в бъдещето. И отново се включва нашето въображение, което украсява събитието с негативни оттенъци и навиваме себе си до пълно изнемогване.
Какво да правим?
1. Нервозността не трябва да се игнорира и да се потиска, възникващото напрежение и тревога. Тъй като негативните емоции се увеличават вътрешно, расте вътрешното напрежение и се ние се превръщаме в бомба със закъснител.
Когато напрежението достигне своя предел, всяка дреболия може да предизвика взрив от емоции, викове, крясъци, тоест абсолютно неадекватна реакция, а хронично потисканите негативни емоции, раздразнение и напрежение се превръщат в причина за много заболявания.
2. Необходимо е да промените своето отношение към случващото се и да си изградите навик за позитивно мислене. Нужно е да умеете да приемате, че едно нещо щом се е случило, така е трябвало да стане.
