Те определено не са слабаци!
„Откакто се помня, съм плакал на определени филмови сцени “ – пише главният редактор на популярно американско списание Джон Хелтиуонгер.
„Когато на екрана биват показвани силни, впечатляващи и емоционални моменти, аз не мога да се сдържа – нито у дома, нито в театъра. Но не изпитвам срам по този повод. Нито пред семейството, нито пред приятелите , нито пред непознати за мен хора. В края на краищата кой може да вини някого в хиперчувствителност, ако ви показват как Муфаса от “Царя Лъв“ умира?“
Ако вие никога не можете да си позволите нито една скъпоценна сълза, то тогава възниква въпроса – вие човек ли сте или робот?
Изследванията показват, че около 92% от всички хора, макар и веднъж са плакали, когато са гледали кино. Така че вие не сте сами, ако вие се е случвало да се разридаете насред кинозалата.
Но макар че обикновено такива хора са умни, начетени, образовани, повечето продължават да вярват, че сълзите са признак на слабост.
Особено силно този стереотип е разпространен сред мъжете. Всички знаем пословицата: „Мъжете никога не плачат“. И ако вие не издържате, макар и сред публика, то тогава хората ще счетат вашето поведение за неприемливо.
Но извън конкретната ситуация никой от нас не е длъжен да скрива своите сълзи. В това няма нищо срамно или неловко. В крайна сметка именно такива емоции ни правят хора.
Гордейте се със своите сълзи, още повече, че учените отдавна знаят, че това не е признак на слабост, а на общителност и щедрост.
Емпатията е жизнено важен компонент на емоционален интелект, а това е вече характерна особеност едва ли не на всички велики политически лидери и бизнесмени.
С други думи, ако вие плачете понякога, когато гледате филми, то по-скоро сте класен, емоционален, силен човек, който знае каква е разликата между слабостта и състраданието.
Съчувствието ни прави по-добри, по-силни хора
Изследванията показват, че емоционалното съпреживяване на героите на литературните романи и киноепопеи в значителна степен развива вашия навик за съчувствие.
А това също така развива мозъка, помага му по-добре да оперира с абстрактни категории. Истински интересната фантастична история ви позволява да влезете в кожата на друг персонаж и да си представите друга реалност, в която обстановката е доста по-трудна, отколкото в живота ви.
На свой ред, когато ние гледаме такова кино и плачем над него, то ставаме по-открити и състрадателни в реалния живот. И това ни помага в комуникацията с другите хора.
Когато ние от детството си потребяваме емоционално наситено съдържание, в мозъка се освобождава окситоцин , който както знаем е мощен хормон, невротрансмитер, който ни позволява да чувстваме по-дълбока връзка с другите хора, да изразяваме емпатия, любов, доверие, безкористни постъпки.
Пол Зак, невроикономист от Висшата школа на Клермонт, е световноизвестен експерт по окситоцин. Той го нарича „молекулна моралност“.
Неговите сътрудници провели любопитен експеримент. Те разпределили няколко десетки доброволци на 2 групи. На едната показвали как мъж на име Бен обсъжда със своя малък син последния стадий на рака.
Друга група гледала как Бен и неговата рожба посещават зоопарка. Не е трудно да се досетим, че емоционалната реакция на участниците от първата група е значително по-силна.
