Как да действаме в тази трудна ситуация, разказват психолози.
Става въпрос за децата от училищна възраст.
Ако някои родители допускат физически наказания по отношение на детето, то случаят, когато синът или дъщерята вдигне ръка на родител, се смята за абсолютно недопустим.
И не е важно какво е било – удар, блъскане или хвърлен по родителя предмет.
Реакцията на майката или бащата в такава ситуация може да бъде различна – от ответен удар до пълно бездействие.
Как да постъпим в тази ситуация?
Кога може и кога не трябва да се наказва за такава постъпка?
Случаите, когато детето избухва пред родителите си и посяга, не са единични.
И гневът на детето може да бъде насочен както срещу самия родител, така и срещу друг човек.
Но ако наоколо е родителят, потърпевшият се оказва той.
Важно е да се има предвид, че психиката на детето се намира в стадий на развитие, и то невинаги може да контролира емоциите си.
Най-силно на неговото поведение се отразяват хормоналните промени през пубертета.
Затова и към всякакви проявления на емоции на детето родителите, както и възрастните, трябва да се отнасят с търпение и разбиране.
Въпреки това проявленията на агресия от детето не трябва да се оставят без внимание.
Ако то не осъзнава, че не трябва да посяга на друг човек, дори и ако това е неговият родител, и постъпката остане ненаказана, агресивното поведение може да се повтори.
И най-лошото да се превърне в обичаен начин за действие или реакция.
Първото, което трябва да се направи, е да се поговори с детето.
Родителите е добре да го попитат за причините за неговия гняв, състояние, проблеми в училище и т.н.
По време на разговора трябва да се използват т.нар. „аз-форми“, които позволяват облекчаване на психологическото напрежение в трудна ситуация.
Следва да се говори единствено за собствените чувства и емоции, детето не трябва да бъде обвинявано.
Вместо да кажем на детето: „Как смееш да се отнасяш така с мен?“ по-добре е: „Стана ми болно, когато ми посегна“, „Изключително неприятно ми е това, което се случи“.
Когато родителят говори за своите чувства, това го сближава с детето.
При обсъждане на ситуацията е необходимо създаването на положителна емоционална настройка, да кажете на детето, че обичате и приемате такова, каквото е, дори в състояние на гняв и обида.
В разговора с детето трябва да обсъждате нежеланото поведение, а не неговата личност.
Решението дали да накаже детето или не, трябва да се вземе от родителя.
1. Ако детето ви е ударило от безсилие, умора или в състояние на нервно изтощение, наказанието може само да влоши и без това разклатеното емоционално равновесие на детето.
2. Ако ударът е нанесен нарочно, наказание трябва да има, но то трябва да бъде единствено под формата на лишаване от определени блага – разходки, гледане на анимации, посещение на кино и т.н.
Да се отговаря на агресията с агресия е недопустимо.
Физическите наказания, както и да са изпълнени постигат една единствена цел – подриват авторитета на детето.
Защо причината за тази постъпка не е в детето, а е във възрастните?
В много случаи вдигането на ръка е начина на детето да се защити на агресията от страна от родителите.
Било то емоционална агресия, психологически натиск, унизително отношение.
