Какво рискуват хората, които отхвърлят помощ, и как да се научим да приемаме съчувствие от страна на другите, обяснява преподавателят по наука за щастие Емилия Саймън Томас.
Неотдавна беше публикувано изследване как страхът от съчувствие влияе на поведението на хората в трудни времена.
Учените анкетирали 85 студентки от голям канадски университет.
Оказва се, че тези, които се страхуват от съчувствие, рядко споделят с роднини и приятели това, което се случва с тях.
И това е сериозен проблем – социалната подкрепа ни помага да се справим с трудностите и да се възстановим след тях.
Американско изследване установи, че недостигът на социална подкрепа увеличава предразположението към психически разстройства и застрашава физическото здраве повече от дългото пушене.
Приятели и роднини също ни предпазват от прекомерна самокритика.
Напомнят ни, че сме в безопасност, ние сме важни и всичко е пред нас.
Това е необходимо за преодоляване на трудната ситуация.
Този навик се последва от възникване на сърдечно-съдови заболявания и развитие на алекситимия – затруднено разпознаване на собствените и на чужди емоции.
Защо някои от нас отхвърлят съчувствието?
Безпокоят се, че другият човек няма да ги подкрепи, ще ги игнорира или ще счете проблемът за несериозен.
Често корените на това могат да се открият в детството.
Възможно е родителите да са игнорирали детето като са се отнасяли грубо с него.
Освен това според съвременните социално-културни идеи, трябва да бъдем устойчиви и самодостатъчни.
Да приемеш съчувствие, означава да признаеш, че си уязвим.
Някои от нас изобщо не са склонни да обсъждат ситуацията, в която са се чувствали унизени или победени.
Възприемат ги като доказателство за пълен провал и се страхуват да споделят лични проблеми, тъй като само ще се чувстват още по-зле.
Изцеляващата сила на подсъзнанието
Най-ефективният начин да се избавим от страха от съчувствие е да станем по-добри към себе си.
В рамките на експеримент изследователите разделили участниците на 3 групи и дали задание.
В продължение на 10 минути да пишат за събития, които си спомнят като срамни или унизителни.
На първата група учените дали инструкция да се анализира опита от позицията на самосъстрадание.
Да се погледне на случилите се ситуации през очите на външен наблюдател и да се отнасяме към себе си с доброта и подкрепа – така както бихме се отнасяли към близък.
На втората група казали в процеса на написване да помисли за своята самооценка.
Третата група просто описвала своя опит.
Участниците оценявали колко тъжни и потиснати се чувстват преди и след това упражнение.
Тези, които практикували самосъстрадание, след експеримента се почувствали по-добре.
Писмото с акцента върху самосъстраданието понижило негативните емоции, дори при тези участници, които се бояли от съчувствие.
Другите 2 групи не показали подобни изменения.
След първото задание участниците били помолени да напишат още едно писмо за своя тежък опит.
На доброволците било казано, че трябва да се обединят по двойки, да си обменят писмата и да обсъдят съдържанието.
Преди да се пристъпи към написването, участниците оценили колко опасно е за тях да споделят своята история.
Колкото по-наплашен бил участникът, толкова плашела и перспективата да напише и да покаже писмото.
Но в групата, в която се практикувало самосъстрадание, такава връзка на практика не се проследявала.
