Защо когато ни отхвърлят толкова ни боли?
Отказът създава пробойна в самооценката ни – чувстваме се ненужни, излишни.
Но това състояние може да се преодолее.
Психологът Елен Хендриксен предлага 5 идеи, които ни позволяват да погледнем отказа отстрани.
Сам по себе си отказът означава, че сега очакванията ни не са се оправдали.
Всеки човек може да изброи множество ситуации, в които е получавал отказ – на един не са му дали виза за САЩ, друг пък не получил любима работа, а някои са чули НЕ от любимия.
Но можем да реагираме по различен начин на този факт.
Едни вдигат ръце и свалят летвата.
Други опитват отново, с двойно повече енергия.
На какво можем да се научим от вторите?
1. Количеството преминава в качество
Според проучванията на Галъп, средно всеки пушач предприема повече от 3 опита да спре цигарите.
Всеки опит, дори и неуспешен, това е нов опит.
С всеки следващ път научаваме малко повече за себе си, своите възможности и ограничения.
Същото е и с отказите – каквато и да е била вашата цел, за да постигнете устойчиви резултати, налага се да преминете през серия от откази.
Когато една врата се затваря, отваря се друга.
За да се сдобием с нова работа, няколко пъти подред се налага да чуем фразата – „Не сте много подходящи за нея”.
За да намерим партньор – предложението да си останем приятели, краткото НЕ или дори погледът на недоумение.
Не се концентрирайте върху тревогите, мислете си, че всеки отказ ви доближава до заветната цел.
Изобретателят Александър Бел някога е казал точните думи: „Когато една врата се затваря, се отваря друга. А ние често толкова втренчено гледаме към затварящата се врата, че не забелязваме тези, които вече са отворени.”
2. Отказите както и провалите, ни правят по-симпатични в очите на другите
Колкото и да е странно, историята с провалите може да ни бъде от полза.
До този извод стига още през 1966 г. психологът Елиът Аронсън.
Той наблюдавал поведението на зрителите, които оценявали двама участници в интелектуално състезание.
Първият се държал уверено и отговарял на повечето въпроси вярно, вторият се бъркал и като цяло направил лошо впечатление.
В определен момент един от играчите си разлял кафето върху дрехите.
Ако това беше направил неудачникът, зрителите нямаше да му съчувстват.
Но ако грешката допуснел компетентният играч, му съчувствали дори повече, сега изглеждал по-земен и човечен.
Вашите откази са това, което ви прави живи.
Постоянните неуспехи предизвикват недоверие, за сметка на това провалите създават усещане за драматизъм и предизвикват съчувствие.
Отнасяйте се към тях с хумор, правете от тях увлекателни истории, така че заработят за вас.
3. Отказът е прерогатив на свободните хора
Неспособността да казваме НЕ е признак на неувереност в себе си.
Ниската самооценка не ни позволява да почувстваме своята ценност и ни принуждава да се обръщаме към другите, за да заслужим правото си на съществуване.
Напротив, отказът това е свободен избор на човека, който си знае цената.
Умението да приемаме отказ е обратната страна на умението да отказваме.
4. Търсете конструктивен смисъл
Понякога ни отхвърлят директно и грубо, но друг път отказът може да съдържа в себе си зрънце житейска мъдрост.
5. Най-тежкото е отказът, а очакването
Най-често именно неопределеността става причина за тревога и чувства за безсилие.
Броим минути и часове в очакване на писмото, телефонно обаждане или звън на вратата.
