ᐉ 5 мисли, от които трябва да се откажете

Животът често разочарова, а тъй като винаги се настройваме към по-доброто за себе си, се стараем да мислим позитивно. Но пък става по-лошо? Най-вероятно причината за това е неправилната ни мисловна настройка.

1. „За моите близки моите интереси са по-важни от техните собствени“

Ако човек живее, вярвайки в тази истина, то постепенно неговото съществуване ще се изпълни с разяждаща обида и злобно негодувание към околните хора, за които е истина, че често проявяват равнодушие, небрежност, глупост.

Откъде произхожда този мит? От ранното детство. В първите месеци от живота бебето не може да оцелее без майка и заради него тя жертва своите интереси, време и сън.

И всички възприемат това като нещо, на което младата жена е длъжна – вероятно към бъдещото поколение. Но при някои хора този бебешки опит се пренася в зрелия живот, и те продължават да вярват, че светът се върти около тях.

Възможно е отчасти за това да е виновна майката, която твърде много се е грижила за детето, захвърляла е всичко и е изтичвала до него, когато я е викало, дори и когато това не е било жизнено необходимо за него.

Необходимо е човек да разбере, че единственият в света човек, който действително трябва да му е скъп – това е само той.

2. „Във всяка ситуация трябва да се намира решение, непричиняващо болка на всички хора, въвлечени в нея“

За съжаление, светът е така устроен, че със своите действия ние сме принудени да причиняваме дискомфорт на близките. А така ни се иска да се надяваме, че за всички конфликти може да се намери компромис, устройващ и двете страни.

Например, майката е принудена да даде детето си на детска градина. Детето плаче и не иска да я пуска, но майката разбира, че ако не го направи, семейството ще се принуди да живее в нищета.

Тази ситуация ще се разреши благополучно, ако майката се справи с чувството за вина – „Много съжалявам, че моето решение ще причини болка на детето ми, но зная, че действам правилно“ .

Вината е част от нормалния живот. Основното е да не позволявате на това чувство да ви трови живота. Например, малките деца са много мили и всички им се радват, когато се усмихват.

Но, ако трябва да погледнем реално на нещата, те внасят в живота на възрастните много хаос и неудобства.

3. „Ако поискам, мога да постигна всяка една цел“

В живота има ситуации, когато човек е безсилен – смърт на родителя, решение на съпруга, собствени телесни и психологически ограничения.

Не случайно се е появил израза „Не трябва да скачаш по-високо от главата си“. Човек, въодушевен от идеята за собственото си всемогъщество, плаща за това със срам и възмущение към себе си и околния свят.

4. „Ако много се постарая, то мога да се променя, да стана по-добър“

Това вредно убеждение е всъщност тясно свързано с предходното. Трябва да разберем, че ние никога няма да можем да се преобразим и да станем съвършени.

До смъртта си грешим в прогнозите, правим глупости, гневим се и се обиждаме на околните.