Предполагаме, че повечето от вас познават мелатонина като хормон на съня. Това е вярно, но се оказва, че действията на този хормон са доста по-разнообразни. Решихме днес да ви запознаем с някои интересни и полезни факти за мелатонина.
Къде в тялото ни се произвежда мелатонин
Жлезата, която е отговорна, основно, за производството на мелатонин е епифизата. Малък дял в синтеза на хормона имат костният мозък, червата и очите.
Дневно организмът произвежда между 30 μg и 100 μg, като най-голямо количество се отчита през тъмните часове от денонощието. Най-високи нива на мелатонин се отчитат при деца, преди навлизане в пубертета. Най-ниски нива са отчетени, обикновено, след 80-годишна възраст.
Интересен факт е, че по време на бременност бъдещата майка снабдява плода със своя мелатонин. Епифизата на бебетата се развива по-късно, което означава, че дори и след раждането майката продължава да снабдява детето си с мелатонин, чрез кърмата.
Това е поредното доказателство, че кърменето е съществено за правилното развитие на бебето.
Физиологични ефекти на мелатонина
- Регулира циркадния ритъм – Въпреки, че целта на тази статия е да обърне вниманието към другите свойства на този хормон, няма как да пропуснем това. С напредване на деня, нивата на серотонин спадат и от епифизата се освобождава мелатонин, който отпуска тялото ни и ни кара да си легнем.
От тук можем да стигнем до извода, че серотонинът и мелатонинът са свързани. Дефицитът на мелатонин влияе и върху нивата на серотонин, както и обратното. Такива състояния на хормонален дисбаланс водят до депресивни състояния, апатичност, смущения в когнитивните функции.
- Регулира нивата на свободните радикали – По-този начин предпазва от увреждане на ДНК и много системи в нашия организъм;
- По-бързо оздравяване – Доказано е, че мелатонинът подобрява съня по-време на болестно състояние или след оперативна намеса. По този начин тялото се възстановява по-бързо;
- Редуцира нивата на допамин и кортизол – По този начин се редуцира напрежението. Освен това подпомага и функцията на парасимпатиковата нервна система, която „успокоява“ организма и процесите, които протичат в тялото ни при ситуация на стрес;
- Помага на храносмилателната система – Мелатонинът намалява спазмите, болките и киселините. Помага и при язвена болест;
- Детоксикира – Смята се, че този хормон задейства регенериращи и детоксикиращи процеси, засягащи черния дроб и храносмилателната система;
- Помага на хора в напреднала възраст – Хормонът на епифизата значително подобрява цялостното физиологично състояние на възрастни хора;
- Стимулира производството на растежния хормон – По този начин се забавя стареенето, кожата остава свежа за по-дълго и се редуцират мастните тъкани, за сметка на мускулната маса.
