Хората имаме навика да се оплакваме как все нещо не е наред в живота ни, как не сме щастливи и как не правим това, което искаме, но замисляме ли се, че може би ние сме виновни, че животът ни не е такъв, какъвто искаме да бъде?
Да, това е доста лесно да се каже на пръв поглед – все пак има неща, които не са ни приятни, но трябва да бъдат свършени, за да осигурим съществуването си, нали? Като например да ходим на работа, сигурно такава, която дори не понасяме, но нали знаете, „е единствения ни избор в момента“, да изчистим къщата и да измием чиниите, защото няма кой друг да го направи, да сготвим и т.н.
Все тези неприятни неща, с които сме принудени да живеем. И за които сякаш бихме дали всичко да бъдат променени.
Защо ние сами сме си виновни?
Защото най-вероятно се държим достатъчно глупаво и не правим нищо по въпроса, чакайки нещата да се наместят „от само себе си“. Защото стоим на едно място и се оплакваме, че всичко в живота ни е толкова лошо, но не се замисляме, че е лошо, защото му позволяваме да бъде такова.
Всъщност, голяма част от така наречените „лоши“ неща, които ни се случват и продължават да ни се случват ежедневно, могат да бъдат доста лесно променени – и то стига единствено да поискаме.
Дебели сме, дънките не ни стават и тялото ни не ни харесва – ами спираме да търсим поредната „еднодневна“ диета за отслабване, защото ако такова нещо съществуваше, дебели хора очевидно нямаше да има, ставаме, закупуваме си карта за близкия фитнес, започваме да ходим редовно и променяме коренно начина си на живот към един малко по-здравословен такъв. И ако сме последователни и постоянни в действията си, ефектът няма да закъснее.
Не сме доволни от начина, по който партнорът ни не се държи с нас – ами казваме му го и или заедно решаваме как ще променим нещата, така че да постигнем някакъв консенсус или се разделяме и търсим това, което ще ни направи щастливи.
Примери много могат да бъдат дадени тук.
Какво да направим?
Да се замислим какво мразим да правим, а всъщност правим ежедневно. Било то примирение с чуждо мнение, с което не сме съгласни или нещо по-сериозно. И да променим това нещо.
Да осъзнаем, че никой няма да го направи вместо нас и да започнем да действаме по въпроса.
И то по-добре да го направим по-рано, а не когато е станало късно, защото с времето ще ни става все по-трудно и по-трудно да го правим.
И това звучи лесно, да. Но има неща, които не можем да променим ей-така, и това също е факт. И когато не можем да променим дадено нещо, едниственото което трябва да направим е да променим отношението си към него.
Да променим начина, по който гледаме на него, да видим какви са ползите му и да успеем в негативното да намерим позитивното. Защото такова винаги има, ако поискаме да го потърсим.
А ако поискаме наистина да го потърсим, няма как да не го намерим.
И зависи единствено от нас дали ще живеем както искаме. И колкото по-рано го осъзнаем – толкова по-добре.
