При думата „херпес” обикновено си представяме простуда на устните.

Всъщност херпес вирусите са много по-разнообразни.

В семейството на херпес вирусите има най-малко 25 различни щама.

Някои от тях засяга човека особено често.

Кои са най-разпространените представители на това семейство?

1. Вирус на обикновения херпес тип 1

Това е т.нар. класически херпес, който най-често се проявява с обриви на устните.

Дълго време този вирус живее в организма без симптоми.

Но на фона на отслабване на имунитета – например, при простуда или хроничен стрес, се появяват познатите на всички ни мехури на устните.

Херпесът може да се разпространи и вътре устата или от вътрешната страна на устните – това е т.нар. херпесен стоматит.

Много рядко вирусът на обикновения херпес тип 1 води до обриви в областта на ануса и гениталиите.

2. Генитален херпес – вирус на обикновения херпес тип 2

Тази разновидност на херпеса засяга гениталиите и на практика винаги се предава по полов път.

По оценки на СЗО с него са заразени 6% от хората по цял свят – 267 милиона жени и 150 милиона мъже.

Тази разлика между половете се обяснява от това, че жената се заразява по-лесно от мъжа, отколкото обратното.

Гениталният херпес протича безсимптомно – повечето носители, дори не предполагат, че са заразени.

Само 10-20% от хората, които научават за наличие на вируса на обикновения херпес тип 2, казват, че са имали обриви в областта на гениталиите.

3. Варицела и херпес зостер

Тези заболявания също са предизвикани от един от херпесите – вируса Варицела-Зостер, херпес вирус тип 3.

Повечето от хората се сблъскват с вируса в детството, до 10 години и предизвиква познатата на всички нас – шарка.

Вирусът се предава по въздушно-капков път, а също и при докосване на предмети на болния.

Заболяването преминава от само себе си за 7-10 дни, болните деца се поставят под карантина за 10 дни, не се допускат на училище.

Всичко, което може да се направи, е да се свали температурата.

Срещу високата температура могат да пият антипиретици, а срещу сърбежа – антихистаминно средство.

4. Вирусът Епщейн-Бар

Този херпес вирус тип 4 предизвиква инфекциозна мононуклеоза.

При много деца заразата протича безсимптомно или възникват слаби симптоми, характерни за всяко детско заболяване – слабост, болки в гърлото, леко повишена температура.

След това вирусът затихва, и човек се превръща в носител.

При тийнейджъри и възрастни първичното заразяване с вируса протича по-тежко, и при тях може да възникне инфекциозна мононуклеоза.

Сред симптомите – слабост, треска, обрив, възпаление в гърлото.

Силната слабост може да съхрани няколко седмици и дори месеци.

Лечение на мононуклеоза няма.

Болният трябва да спазва покой, да избягва физически натоварвания 1-2 месеца, тъй като има риск от разкъсване на далака.

В продължение на няколко месеца мононуклезата минава от само себе си.

5. Цитомегаловирус

Това е още един представител на семейството на херпес вирусите, който живее в организма на много хора.

Всяко трето дете в САЩ вече е носител на цитомегаловируса, или херпес вирус тип 5.

А към 40 години повече от половината американци са заразени с цитомегаловирус.

Обикновено заразяването протича безсимптомно.

Лечение не е необходимо, при хора без имунодефицитни състояния всички симптоми отминават самостоятелно.

При отслабване на имунитета вирусът може да се реактивира, също е възможно заразяване с други щамове – в тези случаи симптомите могат да възникнат отново.