При думата „херпес” обикновено си представяме простуда на устните.
Всъщност херпес вирусите са много по-разнообразни.
В семейството на херпес вирусите има най-малко 25 различни щама.
Някои от тях засяга човека особено често.
Кои са най-разпространените представители на това семейство?
1. Вирус на обикновения херпес тип 1
Това е т.нар. класически херпес, който най-често се проявява с обриви на устните.
Дълго време този вирус живее в организма без симптоми.
Но на фона на отслабване на имунитета – например, при простуда или хроничен стрес, се появяват познатите на всички ни мехури на устните.
Херпесът може да се разпространи и вътре устата или от вътрешната страна на устните – това е т.нар. херпесен стоматит.
Много рядко вирусът на обикновения херпес тип 1 води до обриви в областта на ануса и гениталиите.
2. Генитален херпес – вирус на обикновения херпес тип 2
Тази разновидност на херпеса засяга гениталиите и на практика винаги се предава по полов път.
По оценки на СЗО с него са заразени 6% от хората по цял свят – 267 милиона жени и 150 милиона мъже.
Тази разлика между половете се обяснява от това, че жената се заразява по-лесно от мъжа, отколкото обратното.
Гениталният херпес протича безсимптомно – повечето носители, дори не предполагат, че са заразени.
Само 10-20% от хората, които научават за наличие на вируса на обикновения херпес тип 2, казват, че са имали обриви в областта на гениталиите.
3. Варицела и херпес зостер
Тези заболявания също са предизвикани от един от херпесите – вируса Варицела-Зостер, херпес вирус тип 3.
Повечето от хората се сблъскват с вируса в детството, до 10 години и предизвиква познатата на всички нас – шарка.
Вирусът се предава по въздушно-капков път, а също и при докосване на предмети на болния.
Заболяването преминава от само себе си за 7-10 дни, болните деца се поставят под карантина за 10 дни, не се допускат на училище.
Всичко, което може да се направи, е да се свали температурата.
Срещу високата температура могат да пият антипиретици, а срещу сърбежа – антихистаминно средство.
4. Вирусът Епщейн-Бар
Този херпес вирус тип 4 предизвиква инфекциозна мононуклеоза.
При много деца заразата протича безсимптомно или възникват слаби симптоми, характерни за всяко детско заболяване – слабост, болки в гърлото, леко повишена температура.
След това вирусът затихва, и човек се превръща в носител.
При тийнейджъри и възрастни първичното заразяване с вируса протича по-тежко, и при тях може да възникне инфекциозна мононуклеоза.
Сред симптомите – слабост, треска, обрив, възпаление в гърлото.
Силната слабост може да съхрани няколко седмици и дори месеци.
Лечение на мононуклеоза няма.
Болният трябва да спазва покой, да избягва физически натоварвания 1-2 месеца, тъй като има риск от разкъсване на далака.
В продължение на няколко месеца мононуклезата минава от само себе си.
5. Цитомегаловирус
Това е още един представител на семейството на херпес вирусите, който живее в организма на много хора.
Всяко трето дете в САЩ вече е носител на цитомегаловируса, или херпес вирус тип 5.
А към 40 години повече от половината американци са заразени с цитомегаловирус.
Обикновено заразяването протича безсимптомно.
Лечение не е необходимо, при хора без имунодефицитни състояния всички симптоми отминават самостоятелно.
При отслабване на имунитета вирусът може да се реактивира, също е възможно заразяване с други щамове – в тези случаи симптомите могат да възникнат отново.
