Нека да бъдем честни – дори най-любимите и прекрасни деца понякога дразнят.
Могат да капризничат и да мрънкат, да се държат не така както трябва точно сега, да ви разсейват и да не искат да си ядат кашата?
Какво да правим, за да ни причернява от раздразнение и ярост, и да не страда нито детето, нито ние?
Lechenie.bg дава 5 прости, но много ефективни съвета как да се справим с неприятните чувства.
1. Решаваме кой е виновен – възрастните или децата
Не става въпрос кой е счупил чинията – по-голямото или по-малкото.
Трябва да се изясни, когато децата, въпреки 100 предупреждения и заплахи, продължават да отварят кухненския шкаф и да чупят чинии.
Или започват весело да се целят с чинии точно на обяд.
Във всички ситуации, когато грешките на детето продължават, макар и да сме обяснявали, и ругали, трябва да се вземат мерки.
Това несъмнено много ядосва, дори малките бели, но само на пръв поглед, могат да ни подразнят.
Детето не се бърше, когато ходи до тоалетна, цапа с паста за зъби огледалото и бута чашите с вода.
Обяснението е просто – докато детето е малко, то разбира всичко.
И 100 обяснения и разговори в един и същи стил – „Аз колко пъти съм ти казвала да не изхвърляш лъжичката, не работят”, не работят.
Говорим с него не на езика, на който трябва, и в този случай виновни са родители.
Добрата новина е, че има време и възможност всичко да се оправи, и не е трудно.
2. Уморен родител – раздразнен родител
Раздразнението и гневът се появяват тогава, когато родителите са уморени и не се чувстват добре.
И затова не са виновни децата – те се държат както обикновено, скачат, искат да си поиграят с мама на доктор, а с татко на конче.
Но ако вчера кончето е могло да вози детето из коридора и да се подхвърлят шеговити реплики към мама, то днес на татко го боли гърба, а мама се чувства уморена.
И двамата родители нямат настроение да отговарят на призивите на детето да си поиграят.
За малчуганите е трудно да разберат защо е тази промяна.
Но може да се обясни, че на мама ѝ трябва 5 минути тишина, а татко е по-добре да почете.
И раздразнението и гневът сега не са заради теб, мило тебе, а защото сме уморени.
Това работи, макар и не веднага.
Колкото по-големи са децата, толкова по-бързо разбират, какъв е проблемът – помага натрупаният опит.
Най-важното е предварително да се предупреди детето, и спокойно да му се обяснява.
3. Утешаваме вътрешното дете
Някои детски постъпки по определение не трябва да дразнят.
Всъщност защо може да ни ядоса разресването на дълга коса или недоядената каша в чинията?
Защо понякога толкова ни дразнят поредните мокри ританки на детето или желанието му да се плацика във ваната още 5 минути?
Ако поведението на детето не противоречи на стандартното и напълно отговаря на нормата за неговата възраст, а родителите са пред избухване.
Не я ли боляло на мама, когато са разресвали ѝ нея или пък нейната майка ѝ се карала, защото не си е изяла кашата, супата или пюрето.
Възпроизвеждането на епизоди от собственото минало помага за разбиране на източника на раздразнение.
И вместо желание да нахлупим чинията на главата на детето, започваме да му съчувствие.
