В съвременното общество съществува разбиране, че отделният човек е длъжен да разчита само на себе си. Спасението на давещите се – е дело на самите давещи се. Както отбелязва психологът Пол Екман в своето изследване на съвременната западната култура:
„Ако на мен ми е добре, то защо да се чувствам длъжен да се грижа за другите – аз не се нуждая от тях, за да съм в безопасност. Аз нямам нужда от тях, за да се справя с нещата, които ме заплашват“.
Въпреки че всеки от нас в определени моменти от живота си изпада в кризи, налага му се да направи промени, също така и понякога изпитва спад на жизнените сили.
Не получавайки внимание и подкрепа в необходимия момент, е възможно да се затворим в себе си, да се почувстваме обидени, което с течение на времето може да се трансформира в гняв към себе си и към целия свят. Последствията от това могат да бъдат изключително разрушителни.
Първа психологическа помощ
Способността да се оказва емоционална подкрепа, може да се сравни с първа медицинска помощ. В случай на остър рецидив ние обикновено звъним на 112. Ако не съществуваше бърза помощ, то нивото на смъртност би се увеличило с няколко пъти.
А без емоционална подкрепа какво би могло да бъде опасно?
Слава Богу, имате приятели и близки, които ще бъдат до вас през трудния период и интуитивно ще ви оказват първа емоционална помощ. Това е добре, но приятелите и близките невинаги притежават необходимите знания, за да окажат наистина качествена помощ…
Фразата: „Майната ти“, която вероятно често сте чували по различни поводи и най-често в отговор на нечие оплакване, при повечето хора предизвиква вътрешна усмивка. Представете, ако ви боли зъб, а някой ви каже да не го мислите, би ли помогнал по този начин?
Кога подкрепата е особено необходима?
Подкрепа може и е необходимо да се дава на човек, който се намира в зряла и проактивна позиция, но няма достатъчно емоционални ресурси, за да се справи самостоятелно със ситуацията. Но е от изключителна важност в следните ситуации:
• приемане на важни житейски решения;
• кризи и спадове;
• критични натоварвания на работа, в училище или в университета;
• в период на адаптация към нова длъжност и колектив;
• по време на оздравяване или рехабилитация;
• в период на обучение и получаване на нови знания;
• когато човекът е допуснал грешка;
• когато го осъждат или обвиняват в нещо;
• при преживяване на загуба;
• поставяне на големи цели;
• когато човек се ангажира с това да носи допълнителна отговорност;
Какво не е подкрепа от емоционален характер?
• Бабина терапия – „Да, но това още не е проблем. Ето аз имам проблем…“ И така нататък по познатия сценарий. Разказвайки своите проблеми на приятел човек се надява, че събеседникът ще му окаже съдействие.
• „Бъркане с пръст в отворената рана“ - задълбаване в неблагоприятна ситуация с въпроси. Изискването на информация за пикантни подробности около тази неблагоприятна случка, само допълнително натоварва човека, който е в това положение.
• Обвинение – „Сам си си виновен, че си изпаднал в тази ситуация. Не е било необходимо да постъпваш така!“ Всъщност това е позицията на критикуващия родител. Такова тяхно поведение изобщо не помага, а само и единствено обостря негативните чувства. Това може да доведе до отрицание и дори до отхвърляне.
