Колкото по-често се разболява един човек, толкова по-силен е неговия имунитет. В това поне вярва една значителна група хора . А други са убедени, че разболяването следващо едно след друго, способства за отслабването на имунната система.
Кои всъщност са прави?
Теоретично всяко прекарано заболяване, особено вирусно, стимулира имунитета и го укрепва и в крайна сметка се предотвратява развитието на алергии.
От друга страна, ако при едно дете съществува генетична предразположеност към компрометиране на имунитета, всяка болест може да предизвика сериозни усложнения, които негативно се отразяват на състоянието на имунната му система.
Разбира се, че един баща ще прекара варицелата много по-тежко, отколкото неговия син. От друга страна пък имунната система на хората в зряла възраст реагира прекалено интензивно на всеки антиген – инфекциозните заболявания при тях протичат с висока температура и тежка интоксикация.
Но няма гаранции, че заболяването при едно дете ще протече леко – при 1 от 1000 деца морбили, варицела и рубеола предизвикват енцефалит, а паротитът при 10-20% от децата е причина за развитие на менингит.
Поради това е по-добре децата, както и хората в зряла и напреднала възраст да се предпазват от инфекциозни заболявания.
От какво ние ставаме по-здрави?
Говори се, че най-здравите и устойчиви към инфекциозни заболявания хора в детството си през цялото време са били с течащ или запушен нос.
Образуването на назални секрети се предизвиква от около 200 инфекциозни организми – да се преболедува от всички и да се изгради имунитет към тях, е почти невъзможно.
Децата боледуват често по най-различни причини – както поради дефекти в имунитета, така и поради условията на живот.
В частност, ако в жилището, в което детето живее, се пуши, то лигавиците на устата и носа ще бъдат по-чувствителни към вируси и микроби и то ще се разболява по-често от остри респираторни вирусни или бактериални инфекции.
Като цяло честото боледуване обуславя отслабването на организма, а колкото по-слаб е той, толкова по-тежко би понесъл всяка последваща инфекция.
Но ако все пак едно болнаво дете, когато стане голямо и започне да се закалява, да се занимава със спорт и правилно да се храни, то имунната му система ще укрепна и е възможно дори напълно да спре да боледува в млада и зряла възраст.
Смята се, че имунитетът се формира до първата година от живота на човека. Това най-вероятно се дължи на факта, че децата наистина до 1 година боледуват по-рядко от вирусни заболявания, например от шарка, тъй в техния организъм се запазват защитните белтъци, формирани от тяхната майка.
В периода между 6-ти и 12-ти месец майчините антитела изчезват от кръвта на детето и то остава беззащитно пред вирусите. И вече в тази възраст е препоръчително провеждането на ваксинопрофилактиката.
Много родители са убедени, като напоследък в България стана особено актуален, че рискът от усложнения от поставянето на ваксини многократно превишават опасностите от развитието на самото заболяване.
В тази връзка следва да се отбележи, че абсолютно безопасна ваксина към настоящия момент няма как да бъде създадена – тя съдържа активно вещество и поради това може да предизвика нежелани реакции.
Учените са установили, че за постимунизационните усложнения съществува генетична предразположеност. Когато се появи възможност да се изучи геномът на всеки човек, ще се откриват деца с особена наследственост и те ще се ваксинират по друга схема.
Засега е необходимо да се съотнесе рискът от заболяване с този от ваксинация – сериозните усложнения от поставянето на ваксини са крайно редки 1 случай на 1 милион имунизирани, а от инфекции и вируси хората умират много по-често.
