Това не е фантастика

В човешкото тяло копче, който в определения час да изключва жизнените ни функции. Продължителността на живота е ограничена от скоростта на стареене на клетките, тъканите и органите.

Затова е толкова важно да се намерят методи за ограничаване на тази скорост, и още добре – да се обърнат тези процеси обратно.

Проблемът за предела на живота е проблем на развитието на биомедицинските технологии към конкретния момент. Днес това могат да са 120 години, а утре 250.

Учените са единни в мнението си – стареенето – това е патология. И нищо друго. Стареенето в добро здраве, на практика – съсипващите и мъчителни заболявания винаги имат един изход.

Единствената причина, поради която хората се опитват да намерят нещо положително в стареенето, това е отчаянието.
Но бързо развиващите се технологии могат да изправят днешното младо поколение пред избора – да удължи собствения си живот или постарому да си отиде от този свят от разрушителни заболявания.

Ще поискат ли хората да живеят по първия сценарий? Тъй като ако средната продължителност се увеличи поне до 100-120 години, на обществото неминуемо го очакват глобални промени.

Образование и наука

Ако загубата на познавателните способности се забави, на хората с научни дарби изобщо няма да им скучно, тъй като ще успяват да усвоят нови и по-дълбоки знания за света.

 

Повечето от тях щяха да се възползват от шанса да получат няколко професии и максимално да се усъвършенстват в тях, като периодично радикално променят сферата си на дейност.

Не всички хора, както и сега, ще се възползват от възможностите за получаване на по-добро образование, а ще се потопят във виртуални светове

 

Но това не означава, че всички ще се хвърлят да покоряват водещите световни университети. Не е изключено да се появи цяло поколение вечни студенти, които под предлог, че искат да успеят още в близките 70-90 години ще търсят себе си или ще се откажат от живота тук и сега.

Възможността за обединение чрез различни невроинтерфейси ще доведе до появата на обществен разум. Но какво ще бъде нивото на неговата култура и образование – въпросът остава открит.

Както и сега, далеч не всички хора ще се възползват от възможността да получат добро образование. Голяма част от хората ще търсят изход от реалността във виртуални светове.

Човекът на бъдещето по-скоро няма да ни надминава по ниво на интелект.
Хората от бъдещето най-вероятно ще надминават по скорост на реакция, възможност за превключване от един екип на друг в ускорен режим, и много по-бързо ориентиране в информационното пространство.

Разбира се, новите технологии ще способстват за всичко това.

На хората днес не им е нужно да развиват паметта, интернетът винаги ще им дойде. Логично е да се предположи, че след 100 години паметта ще ни е нужна още по-малко.

На всички ни е известна разпространената фобия, че роботите и изкуствения интелект в бъдеще ще заменят хората. Има предположение, че когато изкуственият интелект осъзнае себе си, ще унищожи човечеството, като ненужна среда.

Но тази версия не издържа на критиката, тъй като отделите на мозъка, отговарящи за комуникацията и речта, според признаците на еволюцията са се появили неотдавна – преди няколко десетки хиляди години.

Възрастта на най-древните структури на мозъка се изчислява на милиони години.

Изкуствения интелект – това е само последният към ден днешен етап от еволюцията и неговото съществува показва, че антропогенезата продължава. Просто част от мозъка се премества извън тялото.