Изпълнените с вискозно съдържимо образувания, намиращи се в тъканите на щитовидната жлеза, са получили названието кистозна гуша или както е прието да се нарича, гуша с кистозна дегенерация.
Заболяването е характерно както за жени, така и за мъже, макар и при нежния пол да се среща в пъти по-често.
В зависимост от произхода на развитие на заболяването и процесите на израждане на структурата на тъканите се различават няколко вида кистозна гуша:
• Същинска – характеризира се с наличието на течна кухина в тъканите на щитовидната жлеза. Представлява доброкачествено образувание, стената на което отвътре е с нормален епител.
В зависимост от състава на течното вещество се разграничават 2 типа – серозен и колоиден. Открива се само при 3-5% от пациентите.
• Кистозна дегенерация на анормалните образувания на щитовидната жлеза – цистаденома – изменение на възлите от доброкачествени кисти в злокачествени тумори, които възникват поради недостатъчно добро кръвоснабдяване на центъра на щитовидния възел.
Впоследствие протича некроза на тъканите на щитовидната жлеза, като се образува кухина.
При детайлно изследване на кухината се установява заместване на нормалния епител с този на възела. Вътре в кистата се открива кръв или серозна течност. Според статистиката около 30% от всички възли се видоизменят в кисти.
• Централни и странични кистозни образувания – в почти 100% от случаите са генетична патология. Тяхното разположение практически влиза в съприкосновение с щитовидната жлеза.
• Паращитовидни кисти – възли, които са образувани от тъканите на щитовидната жлеза;
• Ехинококови кистозни образувания – предизвиквани от паразити;
• Кистозни тератоми;
Последните 3 вида са с друг произход, но често ги бъркат при поставянето на диагнозата и лечението с кистозна дегенеративна гуша.
Повечето от възлите на щитовидната жлеза са с кистозен произход. Тяхното развитие може да се предизвика от хиперплазия на жлезата, малки кръвоизливи, вродени дистрофии.
Що се отнася до растежа на кистите, то могат да се увеличават както бързо – в продължение на няколко седмици, така и много бавно – да не се променят в продължение на много години.
Гушата с кистозна дегенерация се приравнява по морфологични признаци към видоизменена форма на възлеста гуша.
При кистозна гуша протича неравномерно увеличаване на размерите на жлезата и дистрофия на тъканите ѝ.
Колоидните образувания на щитовидната жлеза имат различна структура и размери. Понякога хроничната форма на заболяването води до пълно заместване на тъканите на щитовидната жлеза с тези на кистите.
Но с разрастването си възлите притискат нервните окончания, съседните тъкани, кръвоносните съдове, задълбочавайки дегенеративния процес.
Известни са случаи, когато гушата с кистозна дегенерация способства за развитие на хиперфункция на жлезата, поради прекомерно количество синтезирани хормони от тъканите на възлите.
Причини за кистозна гуша
Заболяването възниква на фона на кистозни образувания, засягащи тъканите на щитовидната жлеза, които представляват плътни възли, изпълнени с вискозно съдържимо.
Сред най-често срещаните причини за развитие на гуша с кистозна дегенерация се открояват:
• Дефицит на йод в организма;
• Генетична предразположеност;
• Обусловени от напредването на възрастта изменения в тъканите на щитовидната жлеза;
• Фоликулярна хиперплазия и дистрофия на щитовидната жлеза;
• Незначителни кръвоизливи в кухината на жлезата в резултат на операции, провеждани на гърлото и шията;
• Съпътстващи заболявания на вътрешните органи;
Методи за лечение на кистозна гуша
В зависимост от степента на прогресия на заболяването, вида и формата на кистозните образувания, терапията може да бъде консервативна или оперативна.