Наскоро в САЩ в някои градски райони бяха отворени отново отдавна затворени градини и градски територии, които през 20-ти век са били озеленени с плодни дръвчета. Оказало се, че плодовете на тези дървета съдържат много малко вредни вещества от замърсения въздух в градовете. Освен това тези плодове са много по-питателни, отколкото тези, които се продават по пазарите.
Учени от американски колеж заедно с членове на обществена организация събрали и анализирали 166 проби от ябълки, вишни и праскови и други градски плодове и зеленчуци, събрани от изоставените градини, които били останали да растат около историческите ферми на градските паркове и жилищните райони.
Това изследване било организирано по молба на обществената организация, които били обезпокоени от факта, че в кръвта на някои от тях била установена повишена концентрация на олово. Членовете на тази организация пожелали да се убедят, че градските плодове, които събират и обработват, не съдържат токсични метали.
Професор Дън Брабандър, сътрудник на Уелсли Колидж, който провежда различни екологични изследвания, а малко по-рано проучвал колко опасно е въздействието на оловото от градските градини в пострадалите от миннодобивната промишленост региони, твърди, че историята е хепи енд – в порасналите в градските градини плодове оловото не е чак толкова много.
Изследването и неговите удивителни резултати
По време на научната разработка изследователите измервали концентрацията на олово в плодовете, отглеждани в градски условия. Измерванията се провеждали и с очистени, и с неочистени плодове, а също и в измити и немити.
Това се правело с цел изследователите да разберат по какъв начин се осъществявало замърсяването на плодовете, тоест дали те получават вредните вещества непосредствено от земята или посредством полепването на сухи опасни за здравето съединения, които се съдържат във въздуха или в праха, който бива докарван от вятъра.
Киран Халахер, студентка от Уелсли Колидж и изследовател, специализиращ екологична химия, която представи наскоро това изследване на ежегодно събрание на екологичната асоциация на Америка в Балтимор посочва, че няма никаква разлика между изчистени и неочистени, мити и немити плодове, що се отнася до съдържанието на вредни вещества в тях.
В плодовете, които били отгледани в рамките на града изследователите измерили също и съдържащото се в тях количество оловен арсенид – едно от съединенията на арсена. Така учените се постарали да не изпускат от вниманието си факта, че този пестицид може би е използван в изоставените по-късно градини.
В пробите, които били събрани за научния труд, изследователите засега така и не намерили никакви доказателства за използването на това вредно вещество.
След анализа на всички събрани проби било установено, че концентрацията на олово в градските ябълки, е в диапазона от 0.5 до 1.2 мкг/г – сухо тегло.
След това за да определят на какво количество от опасното вещество могат да бъдат изложени хората, които се хранят с градски плодове, изследователите пресметнали средните показатели за употреба на тези плодове.
В резултат се установило, че при сравнение на нивото на олово, съдържащо се в градските плодове с регламентираното от Американската агенция по опазване на околната среда ниво на концентрация на олово в питейната вода, тези плодове не могат да представляват източник на опасност.
Освен това се оказало, че съдържанието на калций в градските плодове е с 2.5 пъти по-висока, отколкото в търговските им аналози.
