Известно е, че тормоз над децата не остава без последствия за тяхното здраве, те се проявяват и в зряла възраст като физически и психически нарушения, понижаване на когнитивните функции и на качеството на живота.
Въпреки че не съществува универсално определение на понятието „детски тормоз“, този термин често се използва за описание на ситуация, когато едно дете многократно и умишлено говори или прави това, което причинява страдание на друго дете, или когато едно дете се опитва да принуди друго нещо, което е против неговата воля чрез всяване на страх, използване на насилие или заплахи.
Министерството на здравеопазването и социалното развитие на САЩ /US Department of Health & Human Services, DHHS/, основавайки се на последните изследвания в тази област, съставило списък на най-разпространените типове прояви на детско тормоз.
Децата най-често издевателстват над своите връстници по следните начини:
• Подигравателно казват тяхното името – 44.2% от случаите;
• Дразнят – 43.3%;
• Разпространяват слухове или лъжи – 36.3%;
• Щипят ги или ги натискат – 32.4%;
• Нанасят им удари, бият ги или ритат – 29.2%;
• Присмиват им се – 28.5%;
• Заплашват ги – 27.4%;
• Крадат техните вещи – 27.3%;
• Правят сексуални коментари или жестове – 23.7%;
• Използват за тормоза електронна поща, блогове или социалните мрежи – 9.9%;
Последствията за здравето от детския тормоз могат да бъдат изключително тежки. Изследванията показват, че постоянното малтретиране от страна на връстниците може да предизвиква депресия и безпокойство, както и да провокира суицидално поведение.
Въпреки това в неотдавнашно изявление на DHHS се посочваше, че в медиите често превръщат в примитивна връзката между самоубийството и тормоза.
Повечето млади хора, които са обект на малтретиране – не се опитват сами да сложат край на живота, а при юношите и младите хора, които действително се самоубиват, се установяват няколко рискови фактора, а не само един като например тормоз от страна на родители или връстници.
Освен, че малтретирането въздейства на психиката на, в изследвания е доказано, че децата, които са тормозени от своите връстници са с повишен риск и от соматични заболявания, при това не само в периода на малтретирането, но и впоследствие.
Например, неотдавна беше съобщено за изследване, в което се установяваше, че децата, които са били малтретирани на възраст от 8 до 10 години – по-често страдат от сомнамбулизъм, имат кошмари или страхове към 12-тата си година.
Но това далеч не са най-тежките последствия. Други изследвания показват, че дългосрочните последици за здравето на жертвите на тормоза са много по-сериозни и широкообхватни.
Изследване от 2014 г., проведено от изследователи от Кралския колеж в Лондон, Великобритания, установило, че негативните социални, соматични и психически ефекти от детския тормоз върху здравето са очевидни дори и след 40-тата година на човека.
В проучването се разглеждат данни от British National Child Development Study, което събира информация за всички деца, родени в Англия, Шотландия и Уелс от 1958 г. Били подбрани 7771 деца от това изследване, като били избрани само такива деца, чийто родители предоставили информация за това, че тяхното дете били подложено на тормоз на възраст от 7 до 11 години, след това здравето на участниците били проследено до тяхната 50-та година.
Изследователите установили, че на 50-годишна възраст, участниците, които били малтретирани в детството, по-често имали соматични и психически разстройства и имали сравнително ниски когнитивни функции в сравнение с тези, които не били тормозени в детска възраст.
