Необходимостта от продължение на рода е заложена на генетично ниво при хората.
При някои националности още от първите дни на живота на детето се избира негов спътник в живот.
Бебе от противоположния пол, здраво и от успешно семейство, което е способно достойно да отгледа и възпита дете.
Всеки тълкува по свой начин понятието достойнство.
Благодарение на това по света съществува такова голямо разнообразие от личности, със собствени специфики на характера, принципи и предпочитания.
За родителите тяхното дете винаги е най-доброто. Но невинаги родителите са такива за своите деца.
Какви трябва да бъдат добрите родители?
Този въпрос навярно си задават съпрузите още в стадия на планиране на раждането на дете, тъй като разбират колко важен е за детето и за тях самите.
Но еднозначно не могат да отговорят, дори и тези, които вече имат няколко деца.
Добрите родители са хора, които притежават определен набор от човешки качества и за всеки този набор е строго индивидуален.
Само за децата родителите винаги остават най-добри в пълния смисъл на тази дума.
Много голям принос за семейната атмосфера имат бабите и дядовците на детето, тъй като те се смятат за пример за подражание от родителите.
Вследствие на това възникват семейни разногласия, отпечатъкът от които се отлага в психологията на детето.
Оттам и малкия човек не разбира какво се иска от него – да скача, да бяга или тихо да си стои и да разглежда книжки?
Казват, че да родиш не е трудно, по-големият проблем е да отгледаш.
Затънали в работа, повечето хора оставят най-скъпото си същество на този свят на детегледачки или на бабите, ако няма възможност да го запишат на детска градина.
А когато детето рядко вижда своите родители, започва да се вслушва към този, с когото прекарва най-много време.
Това предизвиква негативна серия от наказания, спорове, агресия и неразбиране.
Резултатите от примирението в повечето случаи се превръщат в откровен разговор с взаимни извинения и приятни сюрпризи за повдигане на настроението.
Още един голям фактор, предизвикващ дисбаланс в семейните отношения, това е общественото мнение.
Учителите в училище, бабичката на лафката, шофьорът на таксито или просто някой случайно преминаващ по-добре знаят как да общуват с детето от неговите родители.
И най-интересното е, че тези хора не са разбрали ситуацията или диалога, на който са се оказали случайни свидетели, но с ентусиазъм заемат страната на детето.
Влияе ли възрастта на родителите върху възпитанието и развитието на детето?
Възрастта на родителите винаги влияе на отношението на околните към семейството.
Едни казват, че е твърде рано, други пък казват, че е вече късно. Златна среда обикновено няма.
Много млади двойки, скрепили своя съюз с подпис в гражданското, са на мнение, че скоро трябва задължително да имат дете.
Това, разбира се, е прекрасно, децата са щастие и радост, но само за родителите, които са морално готови за тяхната поява.
Съществуват няколко възрастови категории, в зависимост от които хората се отнасят различно към възпитанието и развитието на собствени деца.
Родителите, които още сами са си деца, не са успели да пораснат и материално да си стъпят на краката.
Бързат да продължат своето поколение, без да разбират колко сили, трябва да вложат във възпитанието на дете.
