Страхът от околните може да предизвикан не само от срамежливостта на детето, но и от нещо по-сериозно.
В 40% от случаите социалната фобия – страхът от обществото – започва да се развива до 10-годишна възраст, в 95% - до 20 години. Особено тежко първите проявления на това състояния преживяват учениците.
Училището е първото стълкновение с модела „обществото на чуждите“ и не всяко дете е в състояние да се адаптира към неговите изискванията. Естествено трудностите в процесите на обучение за социофобите ще бъдат много повече.
Приблизително 40%, страдащите от социофобия напълно се отказват от посещението на училище поради възникващото у тях чувство за тревога. Трябва ли да се приема, че последствията от това биха се отразили и в зряла възраст.
Децата, страдащи от социофобия изпитват страх, тревога в ситуациите, които психолозите наричат социално значими.
Такива могат да бъдат моментите, когато на детето му се налага да общува с непознати хора, да разговаря със своите учители, да отговаря на въпросите от урока, да прави каквото и да било в присъствието на други хора или под тяхно наблюдение. То става обект на подигравки, когато е непознати хора.
Често социофобията се съпровожда със сърцебиене, треперене, потене, напрежение на мускулите, усещане за „засмукване“ под лъжичката.
В критичните ситуации децата, страдащи от социофобия често почервеняват, страдат от неочаквани нарушения в храносмилането, например от внезапни болки в стомаха или така наречената мечешка болест.
Ако проблемът се оценява от позицията на психоанализата, може да се твърди, че именно първите дни и месеци от живота на детето могат при неблагоприятно стечение на обстоятелствата да създадат основа за бъдеща социална фобия.
Децата социофоби не са получавали достатъчно топлина и грижи, когато са били бебета. Доказано е, че едно дете не просто се нуждае от майка си в ролята на топла жива грейка, която му дава мляко и сменяща пелените му. Майката поначало олицетворява целият негов свят.
Тя е длъжна да общува с него, да му говори с мил глас и да го гали.
И непременно да се усмихва, тъй като бебето също се усмихва и обмяната на емоции му е толкова необходима, колкото и самото мляко. Именно благодарение на този привидно прост набор от усещания детето узнава, че светът на който то е дошло го приема и го приветства.
Ако бебето не получава всичко това, то започва да проявява безпокойство, тревога, на него му става лошо буквално физически, а светът около него става заплашителен и враждебен.
Проблемът се задълбочава, ако детето рано бъде изпратено на ясла, детска градина или майката доверява грижата на него на някого другиго, дори и това да е близък човек. Този страшен момент на първа раздяла с майката се съпровожда с първия реален страх от обществото, което във всеки момент да го отнеме от нея завинаги.
Търпение и време
Социофобията може да предшества множество различни психопатологични състояния. Изследователи от СЗО са установили, че социалната фобия е първична патология при 70,9% от хората с коморбидна депресия, при 76,7% от тези с коморбидна наркомания и при 85% от хората с коморбиден алкохолизъм.
Тези данни са още един аргумент в полза на необходимостта от ранното откриване и лечение на социофобията. Установено е и, че съществува връзка между социалната фобия и нарушението впоследствие на обмяната на веществата.
