Хроничните възпалителни заболявания на червата са едни от най-объркващите и неприятни диагнози в областта на гастроентерологията. Засягат предимно млади хора и от начало могат да бъдат неправилно диагностицирани като злокачествени заболявания, поради сходната клинична картина.
Затова е добре да сме запознати със симптомите и, като цяло, същността на подобни заболявания, тъй като те изобщо не са рядкост и никой не е застрахован.
Днес, ще говорим за една такава болест, а именно хроничният улцерохеморагичен колит.
Какво е ХУХК
Хроничният УлцероХеморагичен Колит (ХУХК) представлява хронично, възпалително, автоимунно заболяване, засягащо дебелото черво с характерни морфологични промени.
Какви са причините за възникването на болестта
Към този момент няма открити причини, които да се позоват, като виновници за възникването на ХУХК, освен фамилната обремененост. Предполагаемо е, активирането на определени автоимунни процеси, които водят до отключване на развитието на тази болест.
Класификация на Хроничния улцерохеморагичен колит
Болестта започва винаги от ректума и се разпространява по хода на червото. Стадия на процеса се определя, в зависимост от областта, която обхваща:
I стадий – Проктит – Това е най-леката форма на заболяването и обхваща само ректума.
II стадий – Проктосигмоидит – При този стадий освен ректума се обхваща и сигмовидното ободно черво.
III стадий – Панколит – Обхващат се ректума и четирите части на ободното черво: colon sigmoideum, colon descendens, colon transversum и colon ascendens.
IV стадий – Усложнена форма – Известна е като Megacolon toxicum. Както подсказва и името това е стадийт, в който цялото дебело черво е токсично разширено и се наблядава прераздуване на корема.
Симптоматична картина
Много често, това възпалително чревно заболяване се изявява с много непредполагаеми симптоми, които не засягат храносмилателната система, като например: артрит, конюктивит и други офталмологични заболявания, като иридоциклит, алергични васкулити, склерозиращ холангит (заболяване, известно още като билиарна цироза) и др.
Преди поставянето на диагнозата, освен извънчревната симптоматика, болните, често, усещат присвививащи болки и чести, фалшиви, позиви за дефекация (тенезми). Може да възникне, също така, безапетитие, обща слабост и фебрилитет.
В зависимост от тежестта на стадията, дефекацията е с различен ритъм и честота. Наблюдават се и патологични примеси в изпражненията (кръв и слуз).
По-тежки усложения, които биха могли да възникнат са:
- Перитонит;
- Септична температура;
- Диарията спира, а от сфинктера изтичат гнойна течност и кръв;
- Перфорация на червото
И др.
Има ли лечение
Въпреки,че болестта, към момента, е нелечима, медицината е напреднала дотолкова, че да осигури на болните нормално качество на живот и дълги периоди на ремисия. Терапията е медикаментозна, като е строго индивидуална, според тежестта на случая.
Важно е да спазвате препоръките за хранене, които ви е дал вашият лекуващ лекар.
В по-тежките случаи, може да се наложи и хирургична намеса.