Малко са хората, които не харесват кучета. Тези прекрасни и мили същества от векове дават на човека своята преданост и любов.
За съжаление, кучетата са носители на определени паразити, един от които може да нанесе сериозно поражение върху организма на човека. Днес, ще ви запознаем именно с паразита причиняващ Ехинококозата, още известна като Ехинококова болест.
Да научим повече за причинителя на Ехинококозата
Ехинококовата болест е зооантропонозна хелминтоза, която се причинява от кучешката тения – Еchinococcus. Ларвата на паразита се развива във вътрешните органи на бозайниците, включително и в човека.
Зрелият индивид паразитира в червата в червата на много от месоядните бозайници. Макар и много лекари да „обвиняват“ кучететата за предаването на това заболяване, всъщност, то се явява само преносител на тенията.
Основният резервоар за пасбищните животни, сред които са овцете, кравите, биволите и други.
Ехинококоза може да се се причини от 2 от видовете ехинококова тения – Echinococcus granulosus или Echinococcus multilocularis. Е. multilocularis се среща много рядко, което е добре, като се има предвид опасните последици, които носи.
Eхинококус гранулозуз, макар и да се определя от паразитолозите, като по-малко опасен, е с голямо социално и стопанско значение, защото се среща доста по-често.
Echinococcus granulosus е космополитен плосък, паразитен червей в клас Cestoda. Възрастният ехинокок е с дължина, която може да достигне до около 0,5 см.
Какви последици носи Ехинококозата
Същинските последици от поглъщането на тази тения настъпват доста по-късно след поглъщането ѝ. Ехинококът има дълъг инкубационен период, който може да достигне до 10 месеца, след първоначалното заразяване.
Пътят на инвазия в човешкия организъм е следният: яйцата на тенията постъпват през устната кухина, преминават в червата и, след което, попадат в кръвообращението. По пътя си, кръвта „отвежда“ яйцата до черният дроб, където те се настаняват.
Постепенно, на местата, където са попаднали яйцата се образува Ехинококова киста. Това може да се възприеме и като начин, организмът да отговори на тази инвазия.
Други често срещани локализации, където могат да попаднат яйцата са мозъкът и белият дроб. Симптомите на заболяването започват след като кистата е достигнала по-големи размери.
Развитието на заболяването се изразява чрез неусложнена или усложнена ехинококоза. При неусложнената ехинококоза, след като кистите вече са достигнали по-голям размер, заразеният започва да усеща тежест и тъпи боки в областта на епигастриума и, особено, в дясното подребрие. Кистите в белия дроб се откриват доста по-късно, като в началото, за наличието им, много често, може да говори рентгенографското изследване.
Ако има кисти в мозъка те могат да притиснат някои структури, които да доведат до симптоми, като гадене, главоболие, застой на очните папили и др.
Ако Ехинококозата се усложни, се стига до загноясване на кистата. Това утежнява симптомите и може да се регистрира фебрилитет, болката се засилва и възникват възпаления на структурите, в близост до пострадалия орган. Уголемяването на кистата, може да попречи на функционирането на някои вътрешни органи.
При ехинококова киста в областта на белите дробове, болният може да усети задух, кашлица, болки в гръдната област и др.
Състоянието се усложнява, ако се регистрира поликистоза.
При разрушаване (руптура) на кистата може да възникне тежка алергична реакция.
Някои лекари, описват, че Ехинококозата може да има и ранни симптоми, които може да са дискомфорт по кожата, сърбеж, а на кръвната картина се забелязва и скок в нивата на еозинофилите.
По-често, клиничната изява се дължи на усложнения с черните дробове. При наличие на по-големи кисти в черния дроб, възниква коремна болка, палпаторна болезненост и чувствителност при преглед, хепатомегалия (уголемени размери на черния дроб), иктер (пожълтяване на кожата), а в последствие е възможно при неконтролиране на състоянието, да се стигне да анафилактична реакция или треска.
Последващото разпространение на паразита става чрез кръвоносната система и лимфната система.
Как може да стане заразяването
Както, и по-горе, споменахме, заразяването с Ехинококова болест става, най-често, чрез кучетата. Заразяването от човек на човек е невъзможно.
Ако домашният ви любимец или друго куче, което е имало контакт с храната ви, се ехранило с контаминирани пасищни животни, то кучето се привръща в гостоприемник на тенията.
След поглъщането на тенията, тя се развива в червата на четириногото и се преобразува в полово зряла форма, от която произлизат, в последствие, и яйцата. Кучето отделя тези яйца с изпражнениятаа, които могат да попаднат на много места и, понякога, да имат пряк контакт с храната ни или други предмети, до които имаме близък контакт. Макар и по-рядко, е установено, че заразата може да дойде от недобре поддържан водоизточник или от почвата.
Диагностика и лечение
При съмнения за заразяване с Ехинококоза, лекарят назначава набор от кръвни изследвания. Също така се прави ехографско изследване за наличието на кисти.
След поставена диагноза, е необходимо да се предприеме лечение, възможно най-бързо. Най-доброто лечение, към момента, се счита, че е оперативното. За съжаление, при немалко операции се стига до усложнения, които са свързани с руптурирането на самите кисти, по време на интервенцията. Това може да доведе до анафилактичен шок или множествена ехинококоза.
Множествената ехинококоза, поради многото рискове от операцията, се третира, най-вече, с медикаменти.
