В последно време все повече хора се обръщат към лаборатории с цел да си направят изследване на онкомаркери. Защо са нужни подобни изследвания? Колко пълна е информацията, която дават? И какво всъщност са онкомаркерите?
Това са вещества с различен произход – хормони, белтъци, ензими, количеството на които може да се увеличи при наличие на тумори.
Съединенията се отделят или от самото образувание, или от клетките, намиращи се в съседство с тях. Също онкомаркерите могат да се появят в кръвта като реакция на организма на наличие на новообразувания.
Към ден днешен на специалистите са им известни около 20 онкомаркера, най-разпространените сред които са:
- ПСА – простатен специфичен антиген – образува се от простатната жлеза и е „предвестник“ на рака на простатата;
- ЧХГ – човешки хорионен гонадотропин, служи за диагностика на хорионепителиоми, гроздовидна бременност – мола хидатоза и на рак на тестисите при мъжете;
- СА-125 – може да свидетелства за развитие на рак на яйчниците при жените, но може да бъде и сигнал за доброкачествен тумор;
- РЕА – раково ембрионален антиген – образува се от клетките на храносмилателния тракт на ембриона и на плода и според резултатите от изследванията може да стане причина за поставянето на такива диагнози като рак на стомаха, на дебелото и на правото черво, рак на бял дроб;
- АФП – алфа-фетопротеин. В зряла възраст увеличаването на АФП най-често е в следствие на хронични хепатити, хепатоцелуларен карцином или тумори на херминативните клетки.
- МСА – муциноподобен рак-асоцииран антиген. Гликопротеин, съдържащ се в клетките на млечната жлеза. Неговото ниво се повишава в кръвта при рак на млечната жлеза или метастазите на туморите в другите органи и тъкани.
Важно!
Онкомаркерите могат да бъдат нормални, дори при наличие на онкологично заболяване.
Кога и защо се назначава изследване на онкомаркери?
Кръвно изследване за определяне на нивата на онкомаркерите се назначава на хора, които имат предразположеност към поява на тумори.
През последните години се наблюдава ръст на онкологичните заболявания, включително и сред младите хора.
Но това не се дължи толкова на действителното им нарастване, а на факта, че много хора започнаха да се отнасят доста по-сериозно към здравето, по-широкият достъп до медицински услуги също допринася за този фактор.
Тези хор първо се подлагат на генетични тестове, които позволяват определянето на риска от едни или други заболявания, включително и онкологични.
Ако такъв има, то първа стъпка в предупрежденията е изследването на онкомаркерите.
И разбира се – такива изследвания са необходими за тези, при които вече са установени тумори. В този случай изследванията са своеобразни отправни точки за контрол – правилно ли е избран методът, колко бързо върви процесът на оздравяване.
Дори и ако лечението е минало успешно и болестта е отстъпила, лекарите препоръчват периодично да се дава кръв за определяне на нивата на онкомаркерите.
Колко точна информация дава изследването за онкомаркери?
Първо, следва да се отбележи, че в клиничната онкология тези показатели се използват за динамичен мониторинг.
Ако е неизвестно изходното им ниво, то смисъл да се дават проби за изследване впоследствие вече няма, тъй като много често се случва нивото на съответния онкомаркер да се повиши, когато заболяването се намира в критичен стадий.
Второ, универсален онкомаркер, който да укаже каква е локализацията на злокачественото образувание, не съществува. Болшинството от антигените имат чувствителност 70-80 и само понякога 90%.
