В живота понякога се случва така, че човек е принуден да се сблъска с нещо действително тежко и страшно: болест, загуба на близък човек, сериозни проблеми.
Ако, страдайки, задържаме чувствата в себе си, се изтерзаваме и не можем да се освободим от този тежък товар.
Ден след ден водите борба с ежедневието?
Опитвате да се справите с трудностите, но няма с кого да споделите какво всъщност преживявате?
Най-вероятно в тези моменти с вас се случва следното.
1. Трябва да се преструвате, че всичко е наред
При всякакви ситуации, предразполагащи към общуване в обществото, вие сте принудени да си слагате маска, да скривате своето истинско състояние.
Обикновено това много изтощава психиката.
Усмихвате се, преструвате се, че всичко е наред.
Единственото, което ви се иска обаче, е да заплачете, да закрещите, да си кажете всичко, което ви е на душата, да свалите този товар от себе си.
2. Опитвали сте се да поговорите за проблема, но това нищо не е променило
Пробвали сте да споделите какво ви безпокои с приятели, със семейството или с психолози.
Но да обясните това, което наистина се случва с вас, е истинско предизвикателство.
Започвате да си мислите, че по-мъдри, по-умни, компетентни хора от вас не са в състояние да ви чуят и разберат.
Навярно трябва сами да си решите проблема.
Но да усещате пълна самота в борбата с трудностите, дори и някой искрено да поиска да ви помогне, какво може да е по-тежко.
3. Чувствате се самотни, изолирани
Мислите си, че сте откъснати от околните.
Въпреки тяхното физическо присъствие, сякаш ви разделя някаква преграда, стена.
И дори и да се случи да си поговорите с тях и разговорите да ви се получат, не можете да се откъснете от чувствата, които те не могат да разберат.
Най-накрая вие заемате позиция на слушател на чуждите проблеми, вместо да споделяте и решавате своите.
4. Нуждаете се от приятелство, разбиране и любов
Понякога искаме да сме насаме със себе си, да се измъкнем от външния свят.
Подобно желание е напълно нормално.
Всеки има нужда понякога да се откъсне от ежедневния шум, да възстанови силите си.
Проблемът е, че същевременно изпитваме желание да бъдем сред хора, търсим любов и нежност и едновременно ги избягваме.
5. Започват да ни мислят за непредсказуеми
За вас говорят, че сте станали големи особняци и настроението ви постоянно се сменя.
Колебанията в настроенията са характерни за повечето хора, но доколко вашият проблем е скрит от чуждите очи, хората не разбират какво се случва с вас.
Защо едни думи ви нараняват по-силно, отколкото други?
6. Мислите ви се объркват, лесно губите концентрация
Всичко забравяте, под стрес и тревога сте, дори по време на сън.
Мозъкът ви е изпълнен с паразитни мисли, това пречи на ясната мисъл, отнема и удоволствието от живота.
7. Убедени сте, че можете да си помогнете единствено сами
Не си оставяте възможност да се вземете в ръце. Но тази стратегия е неправилна.
Единственият разумен съвет, който трябва да следвате, е да сте сред хора, да споделяте проблемите си, съвместно да намирате пътища за тяхното разрешаване.
Човекът е социално животно, не можем да се намираме във вечна изолация.
Общуването и подкрепата на околните дават сили, мотивират за нови постижения.
