Знаете ли, че хората разполагаме с трето око? Добре де, това е по-скоро метафора, но според старите медици, една мъничка жлеза, разположена в междинния мозък на човек има пряка връзка с количеството светлина и нейното функциониране.
Днес ще говорим именно за тази жлеза, епифизата, която е един от най-интригуващите ендокринни органи в човешкото тяло.
Анатомия на епифизата
Епифизната жлеза е с размери от няколко милиметра и, както споменахме по-горе, е разположена в междинния мозък и, по-конкретно, е част от епиталамуса, компонент от междинния мозък.
Учените са открили, че тя има форма на шишарка и затова в някои учебници се описва като шишарковидно тяло. Епифизата се развива до 7-годишна възраст, след което започва постепенно и бавно обратно развитие след 14-годишна възраст.
Каква е нейната роля в организма ѝ
В жлезата се произвеждат хормоните мелатонин и серотонин.
Известен още, като хормона на тъмнината, мелатонинът е мощно биологично активно вещество и основен регулатор на биологичния ритъм. Той има влияние и в регулирането на репродуктивните функции.
За недотам запознатите, уточняваме, че биологичният ритъм е 24-часовият цикъл на сън и бодърстване. Светлината ограничава секрецията на мелатонин, като така регулира биологичния часовник.
Това определя и защо, именно, нощта е времето за качествен и пълноценен сън.
Мелатонинът е още и антигонадотропен хормон. Това означава, че той поттиска половото развитие.
При много деца, при които е започнал преждевременно пубертета, именно хипофункцията на епифизата е станала причина за възникналата аномалия. Действието на мелатонина не се изчерпва до тук. Той има противовъзпалителни, антиоксидантни и антикоагулантни свойства. Той се използва и за терапевтични цели, като оказва положителен ефект върху сърдечно-съдовата система и регулацията на нормалното кръвно налягане.
Другият „продукт“ от действието на жлезата е серотонинът. Освен от епифизата, хормонът се секретира още от стомашно-чревния тракт, от тромбоцитните клетки, както и от централната нервна система.
Противоположно на мелатонина, серотонинът се произвежда главно в светлата част на денонощието. В храносмилателната система, серотонинът регулира двигателната активност на червата и може да понижи апетита по време на хранене.
Хормонът повлиява емоционалното състояние на човек. Високите нива на серотонин подобрява настроението и ни кара да се чувстваме по-щастливи. Респективно, ниските стойности са причина за депресивни състояния.
Серотонинът влияе върху запаметяването на информация, самочувствието и биологичния ритъм. Както и мелатонинът, серотонина също влияе на репродукцията, като високите му стойности понижават желанието за сексуални взаимоотношения.
Освен хормон, серотонинът е и невротрансмитер, което означава, че той пренася информация между нервните клетки.
