Чревната капилариоза представлява хелминтоза по човека, предизвикана от нематодите Capillaria philippiensis. Капилариите за първи път били открити през 1963 г. при тежкоболен човек на Филипините.
Паразитната инвазия се проявява с трудно поддаваща се на лечение диария с висок показател за смъртност. Клиничното изучаване на паразитното заболяване показало тежка ентеропатия със загуба на белтъци и нарушение на абсорбцията на мазнините и въглехидратите.
Какви са причините?
Капилариите са кръгли червеи, принадлежащи към семейство Trichuroidea, Capillaria philippinensis, много близки към представителите на една и съща група хелминти – космоглави /трихуриди/и трихинели.
Възрастните капиларии са малки паразити с дължина от 2 до 4 мм. Яйцата на тези паразити имат форма на фъстък с плоски биполярни тапи; средно 20-42 микрона.
Възрастните хелминти обитават лигавицата на тънкото черво, особено често в йеюнума. Също така полово зрели капилариии, ларви и яйца се откриват във фекалиите.
Опаразитеният човек не е заразен. Естествената възприемчивост, тоест предразположеността към опаразитяване с Capillaria philippiensis, очевидно е висока. Инкубационният период продължава месец или повече.
Заболяването е било откривано почти само при хора, живеещи по северното и западното крайбрежие на остров Лусон, Филипините. В Световната здравна организация са докладвани и няколко случая в Тайланд.
От 1966 г. хелминтозата придобива форма на епидемия и били регистрирани повече 2000 опаразитени и 100 смъртни случаи. Мъжете се заразявали по-често в сравнение с жените, възможно е това да се дължи на техните професионални занимания.
До откриването на ефективни химиотерапевтични препарати смъртността при липса на лечение достигал 30%. С въвеждането на химиотерапия тя била сведена до 6%.
Начинът на предаване и жизнения цикъл на капилариите не са проучени напълно. Ларви в 1-ви стадий на разкритие били открити при някои видове сладководни риби. Когато тези риби или ларви бъдат изядени от гризачи, хелминтите достигат полова зрялост в лумена на червата.
Възрастните индивиди бързо започват да „произвеждат“ яйца, които съзряват до полово зрели хелминти от второ поколение. Повечето от женските от тази генерация снасят яйца, последните попадат във фекалиите на гризачите.
Някои женски, въпреки това някои женски снасят и ларви, което води до възникването на друга генерация от възрастни паразити в червата. Яйцата, се предполага, че трябва да съзреят в сладка вода, до тогава, докато бъдат погълнати от риби.
Наличието на голямо количество полово зрели хелминти, раждащи ларви, развиващи се яйца и във всички фази на ларвения стадий позволява да се заключи, че жизненият цикъл на капилариите при човека и гризачите е еднакъв.
Механизмите, посредством които се осъществява заразяването на хората, засега остава неуточнен. Въпреки това е известно, че много заразени в естествени условия лагунни риби, в частност Hypselotris bipartita, населението на Лусон, който всъщност е най-големият от Филипинските острови в Тихия океан.
Какви са симптомите?
В началото на заболяването се появява куркане и повтарящи се неясни болки в абдоминалната област, след това обикновено след 2-3 седмици започва обилна водниста диария.
Други симптоми, съответстващи на основните патофизиологични процеси – това е липса на апетит, повръщане, загуба на тегло, атрофия на мускулите и слабост, хипофлексия и отоци.
Лечение на капилариоза
Прилага се мебендазол, който се комбинира с въвеждането на течности и електролити, което води до подобряване на състоянието на опаразитените - 400 мг от препарата на денонощие, разпределени на няколко приема. Дозите са ориентировъчни и във всеки случай се преценяват индивидуално от лекуващия лекар.
