На практика всеки родител се е сблъсквал със ситуацията, когато неговото мило и добро дете се превръща в малък тиранин, който се опитва да постигне своето.
Капризите и истинската истерия се разграничават от тънка граница – често е трудно да се различат. Това води до трудности в общуване на родители и дете, а също и способстват за формиране на неустойчива психика у детето.
Капризи и истерия – каква е разликата
Много родители погрешно обединяват тези термини. Но ако капризите на детето са произволна форма на реакция на някакво обстоятелство с цел да се получи желаното, то истинската истерия детето не може да контролира само.
Капризите са един от вариантите на нормата – при съзряване на практика всяко дете преминава този стадий, опитвайки се да изясни границите на позволеното.
В този случай плачът може да започне и да свърши внезапно, а също и в конфликта е желателно да има зрители в лицето на родители или на други роднини.
Детските истерии често се срещат при децата на възраст от 1 до 4 години, като не трябва да се забравя за кризата на 3-те години, когато броят на подобни пристъпи може да достига 10-20 дневно.
Със съзряването вероятността от възникване на това нарушение се понижава – детето се владее, когато говори и изразява своите емоции по други начини. Известно е, че момченца и момиченца страдат в еднаква степен.
Детската истерия – защо възниква
Ако за развитие на каприз е необходима аудитория, то истерията е резултат на недостатъчна зрялост на емоционалните структури на нервната система.
Провокиращ фактор е възможно да са определени ситуации, в които детето така или иначе се подлага на въздействие на стрес. В този случай детската истерия е единствената естествена реакция на новите обстоятелства. Сред основните причини за развитие на нарушението са:
- Усещане за физически дискомфорт – дори възрастен човек не понася адекватно жажда, глад, болка, а също и други фактори. Децата реагират негативно на висока и ниска температура и на задушен и спарено в помещението.
- Недостиг на внимание – децата са свикнали да споделят всички свои емоции с родителите. Но ако липсва тази възможност, се появява неконтролируем изблик на раздразнение, обида и агресия.
- Прекомерна умора – активната и шумна дейност често вади детето извън равновесие, в резултат на което се уморява и желае да спи. Наситеният емоционално ден може да стане причина за вечерна истерия.
- Конфликти и спорове – при спорна ситуация детето невинаги може да обясни своята позиция, заради недостатъчното развитие на говора, в резултат на което единственият вариант да се освободят натрупалите се емоции е истерията.
Основни симптоми
Началото на истеричния пристъп се съпровожда със силен крясък или с плач. Детето често почервенява, но липсват сълзи. Симптомите се изразяват повишаване на мускулния тонус, склонност към самоувреждане и разрушаване на околните обекти, причиняване на болка на околните.
Особеност на този пристъп е невъзможността да се контролира. Детето може да се въргаля по пода, да се тръшка. В редки случаи е възможно да се стигне и до припадък или до спиране на дишането. Истерията завършва с пълно отпускане на мускулите, плач и умора.
Как се лекува истерия
В повечето случаи детската истерия не изисква специализирана терапия. Детето израства това явление. Възможно е да се проведат няколко сеанса на терапия при психолог. Родителите се обучават как да отличат капризите и истеричните пристъпи, а също и методите на контрол и особеностите на възпитание.
Полезно е да се нормализира режима на съня и на отдих на детето, като се съставя точно разписание за игри и обучение. Това помага да се възпита дисциплина и да се избегнат конфликти в бъдеще.
Родителите не се препоръчва да притискат детето или да натрапват своето мнение. Следва да се представят няколко варианта за избор и да се тласне детето към правилното решение.
