Най-добрият руски клиф дайвър разказва защото всеки път му се налага да се бори отново със страха, когато прави поредният си невероятен скок и защо преди всеки път скачащите си слагат двойни бански.
1. При скок всичко е напрегнато, дори ушите
Обичайната височина за световните състезания по клиф дайвинг е 27 метра. Скоростта, с която човек лети от тази височина е 100 километра в час. Най-високият скок на руснака е 31 метра.
В такива условия всичко се върши на автомат, очите не успяват да обработят информацията, мислите също никакви ги няма и изведнъж се врязваш във водата със скорост на автомобил, който се движи по шосе.
В този момент на човек му се струва, че всеки мускул му е напрегнат, дори и ушите. И това е правилно, когато тялото влезе в съприкосновение с водата, то трябва да бъде крепко, като парче стомана.
И дори има специален израз в този случай – или ти прорязваш водата, или тя теб. Но до тази финална секунда трябва много да се направи и да се преживее.
2. Тренира се само със собствено тегло
Преди състезанията е необходима много сериозна подготовка – тренировки във фитнеса, навън. За предпочитане е собственото тегло, никакви тренажори.
Необходима е постоянна смяна на упражненията, за да не привикват мускулите към едно и също натоварване. Задължително се прави загрявка, гимнастика, тренира се, като се скача на батут, и разбира се, посещение на басейн.
3. Борба със страха се води всеки път
Човек може да е много добре подготвен физически, но пък страха няма как да изчезне, възниква при всички, всеки път трябва да се преодолява отново.
И ако към края на сезона мозъкът някак си привиква, то след прекъсването през зимните месеци, е много страшно отново да се излезе на 27-метрова скала.
Озоваваш се там, гледаш надолу, и разбираш, че сега оттам трябва да скочиш, и разбира се, сърцето още ще отиде в петите.
4. Студената вода е по-твърда
Има едно правило – необходимо е скачащият сам да проучи обстановката. Да огледа дъното, да определи скоростта на вятъра.
Голямо значение имат и вълните – заради тях един и същ скок може да се усети по напълно различен начин. Важна е и температурата – студената вода е по-твърда.
Преди състезанията, няколко часа преди тях, е добре да се отиде в съблекалнята – най-често това е палатка или шатра, и започва настройването. А 40 минути преди скока се прави разтягане, леко бягане, за да загрее тялото.
5. Изкачване на стартовата точка като алпинисти
Клиф дайвърите скачат от канари и стръмни скали, и често, за да се доберат до стартовата точка, е необходимо катерене по бамбукови стълби, или обратно спускане по кабел.
А понякога се използва алпийско снаряжение. Накратко казано, необходимо е доста човек да се изпоти.
6. Фрактурите на ръцете и краката са нещо съвсем обичайно
Най-често веднага след скока болят стъпалата, петите – това, което първо се докосва във водата – при скачане от такава голяма височина, влизаме във водата с краката.
Минимално отклонение от траекторията може да бъде смъртоносно. В този вид спорт често има счупени ръце, крака, страда гърба, шията.
7. Банските се късат
Често се слага по два чифта бански, тъй като ако единия се разпори да не останеш съвсем гол.
