Климактериум, също наричан и климакс представлява естествен етап в живота на жената и се характеризира с обратни изменения в репродуктивната система – прекратяване на детеродната и менструалната функция.
Думата „климакс“ произхожда от гръцката „klimax“ – стълбище, изразяващо символично стъпалата, водещи от разцвета на специфичните женски функции до постепенното им затихване.
Животът на жената се състои от няколко възрастови периода, притежаващи характерни анатомични и физиологични особености:
• Неонатален период – до 10-я ден от раждането;
• Детство – до 8-годишна възраст;
• Период на полово съзряване или пубертет – от 8 до 17-18-годишна възраст;
• Период на полова зрялост /репродуктивна или детеродна/ - от 18 до 45-годишна възраст;
• Климактеричен период или климакс, включващ:
- Пременопауза – от 45-годишна възраст до менопаузата;
- Менопауза – прекратяване на менструалните цикли, 49-50-годишна възраст;
- Постменопауза – от менопаузата до 65-69 години;
• Старост – от 70-годишна възраст;
И тъй като средната продължителност на живота жените в България от 76.2 години, следователно климактериумът представлява повече от 1/3 от него.
При някои жени климаксът има само физиологично протичане и не предизвиква патологични разстройства.
Но при други болестното протичане на климакса води до развитието на менопаузален /климактеричен/ синдром.
Той се среща с честота 26-48% и се характеризира с комплекс от различни нарушения във функциите на ендокринната, нервната и сърдечно-съдовата система, които нерядко влошават качеството на живот и понижават трудоспособността на жената.
Въпросите на патологичното протичане на климакса имат важно социално и медицинско значение във връзка с нарастването на средната продължителност на живота на жените и тяхното социално-активно поведение.
Лечение на климакс
Възприетите в съвременната гинекология подходи за лечение на болестните състояния, дължащи се на климакса, се съсредоточават върху намаляването на техните проявления и симптоми.
За намаляване на интензивността и честотата на топлите вълни при патологично протичане на климакса се назначават антидепресанти.
С оглед предотвратяване развитието на остеопороза в периода на климакса се прилагат нехормонални препарати – биофосфонати – алендронат и ризедронат, намаляващи загубата на костно вещество и повишаване на риска от фрактури.
Биофосфонатите ефективно заменят естрогенната терапия при лечението на остеопороза при жените в период на климакс.
За да се намали проявлението на урогениталните симптоми при патологично протичане на климакса се препоръчва локално /вагинално/ прилагане на естроген под формата на крем или таблетки.
Отделянето в тъканите на влагалището на незначителни дози естроген намалява усещането за сухота, дискомфорт при полови контакти и уриниране.
Най-ефективното лечение на менопаузалния синдром се явява индивидуално назначената хормонална терапия от лекуващия лекар на жената.
Приемът на естрогенни препарати способстват за намаляване на честотата и интензивността на характерните горещи вълни и неприятните усещания във влагалището.
Като хормонална терапия за лечение на патологиите, дължащи се на климакса се прилагат натурални естрогени – естрадиол валерат и 17-бета естрадиол в малки дози периодично.
За предотвратяване на хиперпластични процеси в ендометриума при климакса се прилагат съчетано естрогени с прогестини или рядко андрогени.
Курсовете на хормонална терапия и профилактика се провеждат в течение на 5-7 години за предотвратяване на инфаркт на миокарда, остеопороза и инсулт.
Хормоналната терапия като способ за лечение на патологиите на климакса е противопоказна за пациентки с:
• Рак на ендометриума, яйчниците и гърдата;
• Коагулопатии – нарушения в процеса на кръвосъсирване;
• Нарушена чернодробна функция;
• Тромбоемболизъм, тромбофлебит;
• Маточно кръвотечение с неустановен произход;
• Бъбречна недостатъчност;
Преди назначаването на хормонална терапия е необходимо детайлно изследване на патологиите на климакса.
