На всички вероятно е известно, че микрофлората на червата е необходимо да се поддържа. А ако не се грижим достатъчно добре за нея, е възможно да развием дисбактериоза и тогава ще е наложително възстановяването на нарушения баланс в червата.
Възможно е това да се осъществи, както с кисело мляко, така и капсули. Киселото мляко е по-вкусно, а в таблетките се съдържа по-голямо разнообразие от полезни бактерии.
Но това при избора измежду 2-те възможности трябва да се придържаме към здравия разум, тоест да се основаваме на научните изследвания и да не вярваме на това, което се рекламира.
Какво представляват пробиотиците?
Бактериите, живеещи в тялото на човека, са няколко пъти повече, отколкото клетките на самия организъм и са няколко стотици видове. Те обитават преимуществено храносмилателната система и са най-много на брой в червата.
Там част от бактериите помагат, например, като смилат храната, а друга част се отнасят към потенциално опасните, но те по никакъв начин не се проявяват, което позволява „мирно“ да съществуват с останалите.
Под въздействието на антибиотиците или някои други медикаменти, а също и при различни заболявания равновесието, което е било установено между обитаващите червата микроорганизми се нарушава.
Вследствие на това патогенните микроби започват да се размножават безконтролно и могат да предизвикат диария, болки, метеоризъм и др. В такива случаи се поставя диагноза „дисбактериоза“.
Но това не е самостоятелно заболяване, а симптом на някакъв патологичен процес. И, разбира се, преди всичко трябва да бъде открита причината. Но определени случаи опитите за възстановяване на микрофлората на червата могат да бъдат оправдани.
В такива случаи се използват пробиотици – препарати, съдържащи полезни бактерии, и пребиотици – вещества, с които тези микроорганизми се хранят. Съществуват и методи за „трансплантация“ на изпражнения, но към настоящия момент той рядко се прилага.
Кога те са необходими?
Въпреки че към пробиотиците през последните години се проявява особено голям интерес, тяхната ефективност е доказана успешно само в някои случаи. Може да се каже, че очевидно те действително помагат при асоциираната с употребата на антибиотици диария.
Тъй като антибактериалните препарати унищожават бактериите, пробиотиците трябва да бъдат приемани с интервал от 2 часа преди или след съответния прием на медикамента.
При деца с диария, предизвикана от ротавируси, ефект имат големи дози лактобактерии като продължителността на вирусната инфекция се съкращава до половин ден.
Има данни, показващи, че при синдром на раздразненото дебело черво, непоносимост към лактоза и при усложнения в резултат на лечение на язвен колит, пробиотиците също помагат. Въпреки това при случаи с тези заболявания са необходими допълнителни изследвания.
Кога е безсмислено използването на пробиотици?
Неотдавна беше установено, че тези препарати изобщо не влияят на протичането на коликите при децата.
„Укрепване на имунитета“- също не е добра идея.
В Европейския съюз, принципно, е забранено в рекламите за пробиотиците и киселите млека с „полезни“бактерии да се твърди, че те помагат за намаляване на вероятността от развитие на простудни заболявания и за подобряване на функцията на имунната система.
Това е така, защото към настоящия момент това тяхно действие не е доказано, дори напротив има повече данни за обратното.
Лекарите също не препоръчват да се „поддържа“ микрофлората на червата с профилактичен прием на пробиотици, тъй като в това просто няма смисъл.
