Чуждестранните медии изобилстват от съобщения за ендемични взривове на коклюш.
Ръст на заболеваемостта се наблюдава във всички развити държави, където отдавна е наложена ваксинация, България не е изключение.
Какво се случва?
Ваксината срещу коклюш отдавна влиза в националните календари на ваксините на практика на всички държави, които ваксинират своите граждани.
Особености на формиране на имунитет към бактериите на коклюша
Дори при хората, прекарали коклюш, се формира неустойчив имунитет.
Това означава, че е възможно повторно заразяване.
Съществуващата днес схема на имунизация – ваксинация и две реваксинации, води до формиране на имунитет само при 80% от ваксинираните деца.
Всяко 5-то ваксинирано дете все пак боледува, но прекарва заболяването в лека и атипична форма.
Получената защита продължава кратко.
5-6 години след ваксинацията имунитетът толкова отслабва, че вероятността от заразяване отново нараства.
Но в такъв случай болестта не протича толкова ярко – без характерни убийствени спазматични пристъпи на кашлица.
Учените също подсказват, че коклюш бактериите и по-точно техните компоненти, предизвикващи имунна реакция, бавно, но вярно се променят, появяват се нови щамове.
И може да се окаже, че човек, получил ваксина срещу един щам, се оказва слабо защитен срещу друг.
Особена рискова група са новородените.
Дори и майките да са имали антитела срещу коклюш, новороденото не получава вроден имунитет, абсолютно беззащитно е срещу атаките на бордетелите.
И за такива бебета вероятността от летален изход е значителна.
За кого е опасен коклюшът – деца и възрастни?
Смята се, че коклюшът е детско заболяване, тъй като според различни източници, от 88 до 95% са регистрираните случаи се откриват при деца.
И сред неваксинираните пациенти до 1.5 години са 60% от всички заболели от магарешка кашлица, а до 6 месеца – 50%.
Всъщност и възрастните боледуват от коклюш и съвсем не е по-рядко
Според някои данни, броят на болните може да стигне 35%.
Просто те или не търсят лекар по този повод или когато го правят, получават друга диагноза по следните причини:
• При възрастните заболяването често протича в атипични форми и за лекаря изглежда като ОРЗ;
• Коклюшът все пак се отнася към детските инфекции, затова и лекарите най-често не го отнасят към възрастните;
Ваксини против коклюш
Днес съществуват ваксини против коклюш от два типа:
• Пълноклетъчни ваксини
Произвеждат се от убити бактерии.
Тези препарати са реактогенни, формират по-устойчив и по-продължителен имунитет, но най-често се развиват странични ефекти.
• Безклетъчни – ацелуларни ваксини
За появата на тези ваксини способстваха масовите ваксинации от 70-те години, поради страха на хората от страничните ефекти от въвеждане на пълноклетъчни препарати.
Произвеждат се от отделни белтъци на бактериите и много по-рядко водят до развитие на странични ефекти.
Истината е, че ефектът от такава ваксина е много по-слаб. Примери: Пентаксим, Инфанрикс.
Пълноклетъчни ваксини се използват за ваксинация на деца само до 4 години.
Смята се, че след достигане на тази възраст опасността от заболяване от коклюш е много по-малка.
И затова е достатъчно използването на по-слаби безклетъчни ваксини, които са с по-малък страничен ефект.
Наблюденията показват, че имунитетът след ваксинация с пълноклетъчни ваксини държи по-дълго, отколкото от безклетъчни ваксини.
Но след 5-6 години започва постепенно да отслабва.
Това обяснява защо половината от децата, ваксинирани в детството, към 7-8 години се разболяват от коклюш.
Към 14 години успяват да преболедуват до 80% от тийнейджърите.
