За нашата страна консервирането на зеленчуци се смята за един от традиционните хранителни продукти, особено за студеното време от годината.
Но лекари и специалисти по правилно хранене имат доста претенции към такива храни.
В такива зеленчуци остават твърде малко витамини, за да има полза от тях на фона на всички вреди, които нанасят на организма.
Прекаленото количество сол предизвиква отоци, а маринатите дразнят стомаха и предизвикват повишаване на кръвното.
Освен това нарушаването на процеса на стерилизация и неспазването на технологията в домашни условия може да предизвиква опасна инфекция – ботулизъм.
Специфичен токсин предизвиква смъртоносно увреждане на нервната система.
Полза от консервите – има ли витамини?
Най-популярни у нас са консервираните домати и краставички, или различните зеленчукови салати с чушки, патладжани, лук или моркови, тиквички.
По-рядко се консервират и други зеленчуци.
Плодовете и зеленчуците са основен източник на витамини и така възниква въпросът – запазват ли се при консервация витамините и другите съставки?
Краставиците, например, запазват при консервиране фибрите, белтъкът, мазнините и въглехидратите, на практика и пълният състав на минералите.
Но пък не остават почти никакви витамини.
Количеството на витамин А и от група В намаляват с 2-4 пъти, а на витамин С с 70%.
Напълно се губят витамин В1 и В6, които са изключително необходими на организма.
Витамините се разрушават поради топлинната обработка и от светлината.
Консервите в стъклените буркани трябва да се съхраняват на тъмно и прохладно място.
Също част от витамините се разрушават под действието на киселините на маринатите – оцетна, лимонена, салицилова, в зависимост от рецептата.
Отоци от излишна сол
Дори и консервите да са приготвени при педантично спазване на технологията и рискът от инфекции да е напълно изключен, те все пак са вредни за организма.
Проблемът е, че приготвянето предполага използването на голямо количество сол, което е причина за нарушение на обмяната на веществата.
От 50 грама зеленчукови консерви в организма постъпва дневното количество сол, което повишава нивата на натрия в кръвта и в тъканите.
От излишната сол тялото започва да задържа вода.
Най-силно изразени са отоците, ако се консумират солени храни вечер.
Най-изразен е отокът в областта на крайниците, макар и течности да задържат всички тъкани.
Излишната сол провокира жажда, която кара човек да пие вода, а това само задълбочава отоците.
Бъбреците работят с удвоено натоварване, което е опасно за хората с патологии на тези органи.
С възстановяване на баланса на течностите и солите отоците постоянно отшумяват.
Но ако се "осоляваме" редовно, това предизвиква нарушения и патологии на бъбреците.
С какво още са вредни консервираните храни?
Ако по цял ден ядем консерви, това може да провокира хипертония, което се дължи на задържането на течности.
Прекаляването с консервирани храни не само създава проблеми с кръвоносните съдове, но и с храносмилането.
Използването при приготвянето на консерви оцет и киселини, сол, захар и подправки дразнят стените на храносмилателната система.
При хората с предразположеност с гастрит и колити, това може да провокира възпаление или ерозии.
Киселините в маринатите подкисляват кръвната плазма и нарушават метаболитните процеси, понижават активността на някои ензими.
Така натриевите соли започват да се отлагат в бъбречните легенчета, от които с течение на времето може да започне формирането на камъни.
