Своевременната диагностика и правилното лечение на злокачествените неоплазии са от основно значение за запазване на живота на болния.

В случай на едновременно развитие на няколко онкологични процеса в един организъм поставянето на диагноза и подборът на лечение доста се затрудняват.

Как това може да се случи

Какво е синхронен рак и колко често се среща

Синхронните първични множествени тумори са два или повече самостоятелно развиващи се туморни процеса.

Според съвременните представи полинеоплазиите не са метастази едни на други и условно са се появили по едно и също време или не по-късно от два месеца от момента на поставяне на диагноза на първичния тумор.

При последователно възникване с голяма пауза се говори за метахронен рак. Локализацията на туморите и хистологичната форма са вариативни.

Злокачествените новообразувания с първична природа могат да присъстват в органите на различни системи, например, в млечната жлеза и в яйчника, в чифтните органи или да са разположени в пределите на един орган с множество огнища, ограничени от здрава тъкан.

Днес се смята, че случаите на синхронния рак се падат около 13% от общия брой онкологични заболявания.

Показателят продължава да расте, което се свързва с достъпността на диагностични уреди от най-висок клас, увеличаване продължителността на живота, въздействие на канцерогенни фактори и наследствена обременност.

Установяването на точното време за поява на втори, трети и следващи тумори невинаги е възможно – границите между синхронен и метахромен рак е размита.

По тази причина при онкологично заболяване е необходимо да се направят пълни изследвания, без значение от локализацията на образуванието и без да се съобразява стадия на процеса.

След успешното лечение е необходимо задължително диспансерно наблюдение при специалист.

Диагностиката, лечението и прогнозата във всеки случай са индивидуални.

Защо възниква синхронен рак

Основна причина за развитие на патологиите се посочват спонтанни, индуцирани и наследствени генетични мутации.

При наличие у пациента на допълнителни обременяващи фактори – терапия за потискане на имунната система, лъчева и химиотерапия в анамнезата, хормонални нарушения, редица наследствени синдроми, вредни навици – вероятността от развитие на синхронни полинеоплазии е по-висока.

Всичко изброено води до поява в организма на атипични клетки, които започват да се развиват по законите на канцерогенезата. Характерен е неконтролируемият растеж, синтез на специфични белтъци, изключващи имунната защита, липса на апоптоза – естествена гибел на клетките.

При човек с предходна онкологична анамнеза и проведено лечение, рискът от развитие на метахронен рак нараства с 6 пъти спрямо средностатистическия човек.

Особености на диагностика на първичните множествени тумори

При открит първичен тумор с всяка локализация е показно провеждането на всестранни прегледи и изследвания за изключване не само на метастазите, но и множествени увреждания.

В повечето наблюдения попадат хора с диагноза новообразувание в начален стадий при отказ от експертни методи за визуализация – компютърна томография, ЯМР.

Грешки в избора на диагностични инструменти – ограничения само от ендоскопия и ултрасонография, изучаване на една област води до пропускане на синхронни неоплазии и съответно недостатъчно лечение.

Често вторият тумор се открива по време на провеждането на операцията за премахване на първия.

Известни са и някои закономерности, позволяващи да се предположи локализация на синхронно развиващ се рак. Например, при тумори на млечната жлеза е препоръчително да се изследва втората жлеза, матката, кожата, яйчниците, стомаха.

Злокачественото образувание на дебелото черво или на червата диктува необходимост от изследване на целия стомашно-чревен тракт, репродуктивната система.

Туморите на простата могат да се съпътстват от рак на пикочния мехур. Динамичното наблюдение трябва да е пожизнено и да е особено детайлно през първата година след провеждане на лечението.

Видове лечение при синхронен рак

Терапевтичните мероприятия зависят от редица фактори, сред които най-голямо значение имат:

  • Местоположение на всяка неоплазия;
  • Стадий на онкологичния процес;
  • Хистологични характеристики на туморите;
  • Възраст на пациента, наличие на съпътстващи патологии, тежест на състоянието, функционални нарушения, предизвикани от нообразувания;
  • Индивидуална непоносимост на някои видове терапия.

Възможно е извършване на операция, лъчева и химиотерапия, комбиниране на методите. При избор в полза на хирургичната интервенция премахването започва с неоплазии в по-напреднали стадии.

Потенциално, първичната множествена форма на рак е хроничен процес. Има надежда, че при разбиране на механизмите на биологично поведение на туморите е възможно предотвратяване появата на други новообразувания със злокачествен потенциал.

Учените от цял свят са ангажирани в създаването на противотуморна терапия, която може да отстрани активните неоплазии, да не е токсична, не създава странични ефекти и не оказва неблагоприятно въздействие на общите резултати.