Днес се раждат все повече близнаци, благодарение на инвитро процедурите. Те са мили, сладки и палави както и всички други, но вътре в утробата на мама и през първите си години се развиват по специфичен път. Кои от техните особености помагат в бъдещия живот, а кои е възможно да имат трагични последствия?
Критичен фактор за развитие - връзката на близнаците
Заедно от самото начало
Според изследванията на бял свят трябва да се появяват много повече близнаци. Голям брой бременности започват с делене на яйцеклетката на два зародиша или с едновременно оплождане на 2 яйцеклетки. Но по време на гестацията най-често един от ембрионите загива още преди първия ултразвук. Най-честата причина са дефекти в развитието както и при едноплодна бременност. А понякога вторият ембрион няма достатъчно ресурси за растеж.
Близнаците, които успешно преодолеят първия критичен стадий, започват да общуват един с друг още в първия триместър. Протягат се към „съседа”, предпочитат да докосват именно него, а не пъпната връв и стената на матката както при едноплодна бременност.
Сходните условия на развитие и генетиката водят до това, че дори при разнояйчни близнаци вълните на мозъчната активност на енцефалограма при раждането са много близки. А при еднояйчни с почти 100% идентичен набор от хромозоми тези вълни на практика не се отличават. При такива близнаци разликата е единствено в отпечатъците на пръстите, те се образуват по време на бременността под влияние на докосвания.
Тясната връзка вътре в утробата продължава и след раждането – близнаците през цялото време са заедно. Не е нужно да им се търси другар за игри или да молят мама и татко за малко внимание.
Дори разделените в детството еднояйчни близнаци често израстват много сходно, и далеч не само външно. Избират си еднакви хобита, партньори, марки коли и дори цигари. С тях често се случват еднакви събития по едно и също време. Например, постъпват в университет или рязко променят своето поприще.
Тайният език
Освен особеностите, например, голямо количество левичари сред близнаците, има и още една специфика. Това е собственият език.
При съвместното си развитие, децата се стремят повече да разбират един друг, отколкото родителите. Интонации, жестове, повтаряни грешки в думите формират т.нар. криптофазия, тайна реч. Децата разговаря на свой, напълно или частично непонятен за другите език, в буквален смисъл го създават сами.
Феноменът криптофазия се наблюдава при 47% от близнаците, тоест на практика във всяко второ семейство с близнаци. До колко ще бъде развит този език и колко скоро децата ще преминат изцяло към обичайната реч, основно зависи от другите членове на семейството. При норма този феномен изчезва на 6-8 години. Това е моментът на активна социализация на децата, разделяне на хобитата, поява на нови приятели. Остават собствените жестове, знаци, думички, дълбока емпатия, но близнаците са с нормално говорно развитие за възрастта.
А там, където близнаците се възприемат от родителите като единна двойка и където прекарват много време заедно, криптофазията може да замести общуването с околните. И това е една от причините, поради които в миналото се е препоръчвало близнаците да се записват в различни класове в училище.
„Тихите близнаци” – трагедията на изолацията
До определена възраст криптофазията се смята за нормална, но понякога достига до критични нива. Феноменът на тихите близнаци е ярък пример за това как емоционалната връзка под натиска на обществото е довела до немислима трагедия.
Джун и Дженифър Гибонс – най-трагичната двойка от всички близнаци с таен език. Родени са в Барбадос през 1963 г., които отказват да общуват с околните и едната близначка умира в психиатричната клиника. А другата Джун днес е на 58 години, пие лекарства и живее с родителите си и дори малко общува с околните. Нейната история е ярък пример как тайният език на близнаците разрушава живота ѝ и погубва този на нейната сестра близначка.
