Лакунарен инсулт – това е патологично състояние, в основата на което стои исхемия на церебралните тъкани.
Това заболяване се характеризира с деструкция на мозъчните тъкани на фона на недостатъчното постъпване на кислород в тях.
При тази патология обикновено се обхваща малка част от тъканта, в която се образува вдлъбнатина, наричана лакуна.
В редица случаи тези огнища могат да бъдат доста на брой.
За първи път в медицинската практика терминът „лакуна” е бил въведен още през 1843 година.
Най-пълното описание на лакунарния инсулт е било направено през 1965 година.
Днес на това състояние се падат около 30% от всички исхемични форми на остро нарушение на мозъчното кръвообращение.
Това заболяване се смята за относително доброкачествено, тъй като не се съпровожда с образуване на големи патологични огнища.
Но е установено, че при приблизително 30% от хората, прекарали това заболяване, впоследствие се развиват различни психически отклонения и съдова деменция.
Съдов паркинсонизъм възниква още по-често.
Приблизително в 20% от случаите се срещат повторни епизоди на това нарушение.
В основата на лакунарния инсулт е затруднение на отичането на кръвта по артериалните съдове, наричани перфорантни.
Това са малки по размер образувания, диаметърът на които не превишава 2 милиметра, а дължината около 1 см.
На практика в 80% от случаите в този патологичен процес се въвлича веществото на главния мозък.
Най-често до възникване на това заболяване води системно повишение на артериалното налягане.
На фона на хронична хипертония стените на перфорантните съдове се изменят, което способства за нарушение на процеса на преминаване на кръв по тях.
Ако се разгледа процесът от морфологична гледна точка, то може да се каже, че в съдовата стена еластичните и мускулните структури се заместват от фиброзна тъкан.
А по нея се отлагат липиди. Всичко това води до постепенно свиване на лумена на съда, стига се до пълното му запушване.
Клетките на главния мозък престават да получават с кръвта необходимия кислород и се подлагат на некроза.
Въпреки че лакунарният инсулт обикновено е свързан с артериална хипертония често се съпътства и от други провокиращи фактори - атеросклероза, захарен диабет, хронична бъбречна недостатъчност, а също и от увреждане на кръвоносните съдове.
Много по-рядко лакунарният инсулт е обусловен от образуване на емболи, които запушват лумена на кръвоносния съд.
Емболи могат да се срещат при инфаркт на миокарда, предсърдно мъждене и при много други патологични състояния.
Понякога клетките на главния мозък се засягат на фона на оклюзия на брахиоцефалните артерии.
Симптоми при лакунарен инсулт
Обикновено при това заболяване се наблюдава доста бързо нарастване на огнищните симптоми.
Средно те се появяват само час или два след нарушаване на мозъчното кръвообращение.
Но понякога за развитието на клиничната картина отминават от 3 до 6 дни.
В редица случаи в навечерието на възникването на патологиите на болния човек го безпокоят главоболие и високо кръвно.
Диагностика и лечение
Диагнозата се поставя въз основа на оплакванията на болния човек, неврологичен преглед, а също и съществуващи в анамнезата съпътстващи заболявания.
За визуализация на патологичното огнище се използват компютърна и магнитно-резонансна томография.
Допълнително могат да се провеждат ултразвуково изследване на кръвоносните съдове и оценка на нивата на липиди в кръвта.
За използване на лакунарен инсулт се използват средства, подобряващи мозъчното кръвообращение и мозъчния метаболизъм.
Паралелно се провежда отстраняване на основния фактор, който води до нарушаване на мозъчното кръвообращение.
