Личинкотерапията е изключително стар и позабравен леко метод за лечение и по-точно, почистване на отворени рани с ларви. Тя е възникнала като практика още преди много векове.
Открити са научни доказателства, доказващи съществуването й през Ренесанса и използването й от маите в Америка и някои аборигенски племена в Австралия. Въпреки че е рядко срещана, тя е още актуална като лечение на много места.
Какво точно е личинкотерапия?
Личинкотерапията представлява множество ларви, сложени върху отворена или гнойна рана с цел да бъде почистена. Тъй като ларвите се хранят само с мъртви клетки, те са изключително ефективни. Живите клетки не са в опасност, тъй като не представляват интерес за малките създания. След като личинките приключат с тъканта, те се самоизяждат едни други.
Кога е подходящо да се прилага личинкотерапията?
Този вид лечение е бил много широко използван и през Първата Световна война, когато не са съществували съвременните методи за дезинфекция. Проведено е изследване, в което са взели участие близо 300 души. В
Всички те били с отворени рани, но докато една част от тях били третирани с хидрогел, другата се превърнали в част от обедното меню на дребните ларви. Разлики в крайния резултат на леченията почти не били открити, с изключение на две по-основни – разликата в болката и разлика във времетраенето.
Личинкотерапията била докладвана като много по-болезнена и неприятна от поставянето на почистващият медикамент върху раната, но в същото време и по-бързодействаща от него. Това е плюсът на животинките в този случай.
Ако става въпрос за рана, изискваща спешно почистване и по-краткосрочно такова, то тогава личинкотерапията, макар и създаваща доста по-лоши усещания, би била по-подходящия избор.
Въпреки това е от голяма важност да знаем, че ларвите нямат способността да излекуват раната – тяхната работа е единствено да я почистят ефикасно, предпазят от инфекция или при възникнала вече такава – да дезинфекцират мястото. Те спомагат за лечението, но не са самото лечение.
Личинкотерапията обаче не винаги е най-добрия възможен начин да се справим с дадена рана. Те са най-ефективни, когато мястото е влажно, така че прилагането им при по-сухи рани не е най-добрата идея.
Това би се равнявало на болка без резултат, а това не е нещото, което ни трябва. Ако все пак искаме или ни се налага да изпробваме личинкотерапията на неподходящо нараняване, то ще е най-добре да овлажним мястото с физиологичен разтвор,оставен да действа поне за 48 часа, преди да пуснем ларвите.
Тъй като хранещите се същества не са най-приятната гледка и могат да бъдат истинско предизвикателство за болния, лекарите, избрали този метод за лечение разполагат със специални найлонови торбички, които да ги скрият от погледа на пациента.
Важно е, те да са направени така, че да попречат на ларвите да избягат, а в същото време и да им остави процеп, през който да дишат. Освен това им предназначение, торбичките също така намаляват гъделичкащото чувство, което бива създадено по време на лечението, но не е същото доказано и за болката.
Законна ли е?
Практикуването на личинкотерапията в САЩ е официално разрешено през януари 2004 г., а едва месец по-късно и във Великобритания. Използването й се случва само по лекарско предписание.
Повечето пациенти избягват да станат храна за ларвите, но понякога се налага. Тя не крие рискове за здравето и не е известно да има някакви странични ефекти, затова не представлява никаква опасност, а просто едно неприятно изживяване.
