Някои навици се смятат не само за лоши, а за неприлични. Между впрочем, казват учените, тези навици не само не са вредни, но и ни удължават живота.
1. Късното ставане сутрин
Принуждава ни да живеем с клеймото лентяй и сънливец. Но новите изследвания твърдят, че организмът сам знае колко и как трябва да спи. Нарушаването на природното разписание, излиза скъпо.
Например, в един от експериментите доброволците спели законните 8 часа, но ги будили всеки път, когато започвали да виждат съновидения. Изглеждали, че не видели някои картинки.
Но след 3 дни при всички доброволци започнали проблеми с концентрацията, появила се раздразнителност и дори се появили халюцинации.
2. Прозяване на работа
Какъв кошмар? А всъщност прозяването не е признак на безразличие към работата, а начин за възстановяване на работоспособността на нервните клетки.
Когато те не успяват да преработят непрекъснатият поток от информация, се включва защитният механизъм – прозяването, при който се напрягат мускулите на устната кухина, на лицето и шията – и веднага се усилва кръвния поток в главата.
Измъченият от монотонност мозък получава допълнително хранене и кислород, а също и успешно се освобождава от отпадъците от обмяната на веществата. Така че тези, които се прозяват са най-съвестните работници.
3. Седене прегърбен
Неприлично и опасно за стойката, ни внушават още от училищните години. А шотландските лекари неотдавна заявиха, че да стоиш с изправен гръб е вредно за гръбнака.
Оказало се, когато човек стои както е предписано, поддържайки прав ъгъл между гърба и бедрата, кръстният отдел на гръбнака е силно притиснат.
Толкова силно, че дисковете между прешлените постепенно биват притиснати под действието на силата на тежестта. А най-здравословната поза е отпуснато да се отпуснеш назад така, че гърбът да се намира под ъгъл 135 градуса към бедрата.
Тоест в никакъв случай, когато се отпускаме на креслото пред компютъра, не трябва да прегъваме кръста назад, обратното – трябва да изпънем корема напред.
Ако не успяваме, трябва да сложим между гърба и кръста възглавница в овална форма. Тогава гръбнакът ще се държи като естествен амортизатор, натоварването между прешлени и хрущялни дискове ще се разпределя поравно, а микроциркулацията на кръвта няма да се нарушава.
4. Междинни хранения вместо пълноценен обяд
… още един крайъгълен камък. От детството ни учат в 13 часа да вечеряме няколко засищащи ястия, които трябва да ни стигнат до вечеря, тоест до 19-20 часа.
Между впрочем, в немско изследване се твърди, че обилните обеди са по-вредни от 2-3 междинни хранения. Първо, пречат на работата, навярно сте забелязвали,че след засищащ обяд ви се приспива.
Не е изненадващо, тъй като основната част от кръвта се насочва към стомаха и червата, където се смила храната. Второ, обилното хранене е доста сериозно натоварване за стомаха.
А заедно с това и на панкреаса, черният дроб, жлъчният мехур. Затова и немците препоръчват вместо обеди, да се правят 2-3 междинни хранения на всеки 2-3 часа.
И все пак възможно е мързелът да е полезен.
Понякога е нужно да се спрем, да помързелуваме, за да осъзнаем наистина какво ни се случва, да заредим мозъка, и разбира се да се поглезим. Все пак тялото ни има нужда и от това, не трябва да се прекалено взискателни към себе си.
