Романтичните филми най-често завършват със сватба. Но повечето от нас знаят, че едва след това започва истинският живот - сивото ежедневие, проблеми и недоволства.
Каква е ролята на хормоните и как влияят на нашите решения?
И как разбирането на тези процеси може да помогне за създаването на щастливо семейство?
Дойде и този ден – срещнали сме любовта на живота си.
Чувствата са взаимни, флиртът е преминал във връзка, предложението за ръката и за сърцето е прието с възторг.
В любовта по филмите, които създават за нас мечта за идеалната любов, на това място биха се появили финалните надписи.
Или пък режисьора прескача 10-20 години и ни показва зряла двойка, която се сблъсква с трудностите на кризата в отношенията.
Какво се случва след финалните надписи?
Защо преставаме да обичаме, да искаме?
И какво да правим с всичко това?
Основната грешка се заключава в убеждението, че някак от само себе си се получава.
Същото както и в началото – само започва, само тръгва и от само себе си ще продължи.
Темите за разговор ще бъдат нескончаеми както през първите месеци, когато се разделяме и след малко отново си звъним и си говорим 2 часа.
Защо се изненадвате, че няма да бъде вечно така?
Проблемът е, че в началото на отношенията присъства основният магьосник и вълшебник на нашия живот – допамина.
Именно той включва в главата ни неонова лампа „Това е любов!”
Впоследствие допаминът разгръща мащабна дейност, кара ни да мислим за любимите 24 часа в денонощието, да се чувстваме на седмото небе от щастие, да усещаме прилив на сили.
Да мечтаем за съвместно бъдеще и за деца – именно от този човек и колкото се може по-бързо.
Това е задачата на допамина – да отключи у нас всички тези желания и след това ни напуска.
Тихомълком, стъпка по стъпка, непоносимостта на раздялата през почивните дни се сменя с потребност от лично пространство.
Преставаме да летим в облаците и започваме да говорим, че връзката ни най-накрая е придобила зрялост.
Често именно тогава, след оттеглянето на допамина, се решаваме и да имаме деца.
Серотонинът ни връща способността да се противопоставяме на стреса, притъпява чувствителността и връща усещането за сила и стабилност.
Какво се случва с връзката след оттеглянето на Господин Допамин?
Връща се нашият скучен стар приятел, изгонен от допамина, старият Серотонин.
Дори ни прощава, че сме го изоставили, заради бързия романс с допамина.
Под действието на допамина ставаме по-раними, чувстваме се като оголен проводник.
Серотонинът ни връща способността да се справяме със стреса, притъпява чувствителността и ни връща усещане за стабилност.
Сякаш не звучи лошо, всичко е ясно и разбираемо.
Но опасността, че нещата, които в началото на връзката, протичат по някакъв магичен начин, изискват от нас осъзнати усилия.
Какви промени във връзката ни показват, че отдавна сме се простили с Великия Шоумен Допамин, но въпреки това все още очакваме чудеса от него?
• Все по-малко време прекарваме заедно;
• Общуването се свежда до разговори на битови и детски теми, натрупват се взаимни претенции;
• Съвместното време се прекарва в гледането на кино и сериали, игри и компютри;
• Почти не се виждаме, не забелязваме промените;
• Изчезва сексуалното привличане;
• Все повече и повече ни дразнят битовизмите;
• В живота остават все по-малко ярки и увлекателни събития;
